1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
гр.София, 27.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 915/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане Прокуратурата на Република България за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 603 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 169/ 2011 г. в частта му, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 261/ 2009 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Г. Д. Ч. на основание чл.2 ал.1 т.2 и т.3 от ЗОДОВ сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение и за незаконно задържане за период 15.11.2002 г. – 15.05.2006 г. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд, в противоречие с ППВС № 4/ 1968 г. не определил размерът на обезщетението за неимуществените вреди след преценка на всички относими обстоятелства по делото. Поддържа, че е налице и противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС – досежно обезщетяване на вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение и Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. – поради липса на мотиви за наличие на такава връзка. Излага доводи, че е налице противоречива практика на съдилищата, които при сходни случаи определят обезщетения в широк диапазон. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
Ответникът по касация Г. Д. Ч. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови същото, въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление през октомври ноември 2002 г., като наказателното производство е продължило до оправдаването му с влязла в сила на 18.12.2009 г. присъда. За период от 15.11.2002г. до 19.05.2006 г. спрямо Ч. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена с мярка „домашен арест” до 23.03.2007 г., а след тази дата – „подписка”. Неоснователното обвинение е предизвикало у подсъдимия душевни страдания, провокирани както от престоя му в социална изолация и при лоши условия, така и от отзвукът който събитието е имал в общественото пространство. Прието е, че тези вреди следва да се обезщетят от прокуратурата, която е повдигнала незаконното обвинение, със сумата 30 000 лв.
При така изложените в обжалваното решение мотиви не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Повдигнатият правен въпрос за справедливия размер на обезщетението не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4 от 1968 г. Въззивното решение е съобразено с указанията, дадени в постановлението, като са обсъдени установените по делото конкретни обстоятелства във връзка с обвинението и задържането на ищеца, негативните му психически изживявания и ефектът върху живота му. Изводите в решението са изградени не в противоречие, а при спазване на задължителната практика на ВС.
Няма противоречие с ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е присъдил обезщетение за тази вреди, които е приел че са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и задържане на ищеца и е изложил мотиви за това. Твърдението, че обезщетението обхваща и вреди, които всъщност не са пряка последица от незаконните действия на правоприлагащите органи на държавата, е довод за порок на съдебния акт по чл.281 т.3 от ГПК. Тези доводи не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК.
Не се установяват и твърденията на касатора за наличие на противоречива практика по въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такава би била налице, ако при идентично обвинение и взети по него мерки, както и при идентични последици в емоционалната сфера на незаконно обвиненото и задържано лице, съдилищата са присъдили съществено различаващи се по размер обезщетения. В приложените от касатора решения на ВКС са определяни по-нисък по размер обезщетения по чл.2 от ЗОДОВ в сравнение с обжалваното решение, но по никое от тях ищецът не е бил с най-тежката мярка за неотклонение и то за такъв продължителен период. Така че различните размери на обезщетенията по приложените влезли в сила решения и в обжалваното не могат да обусловят извод, че практиката на съдилищата по определяне на размера на обезщетенията, е противоречива.
Поради това съдът приема, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 603 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 169/ 2011 г. в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: