2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 154/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 865
гр. София, 28.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 154 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
К. С. Г., М. С. Г., Д. Н. Г., П. Г. Г. и Н. Г. Г. обжалват решение № 1315 от 09.11.2010 г. по гр. д. № 1595/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Община [населено място] оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 2363 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 10993/09 г. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл. 124 ал. 1 ГПК за УПИ ХІ, ХІІ и ІІІ в кв. 12 по плана на [населено място] от 1929 г. За да приеме че исковете са неоснователни съдът е приел, че не са доказани твърденията на ищците, че наследодателят им С. П. е закупил имотите от физическото лице Д. Т. през 1953 г., както и че евентуално е придобил имотите по давност, за владение осъществено от 1953 г. до 2004 г. Тъй като не било доказано физическо лице да е било собственик на имотите, според чл. 6 ЗС в редакцията с Изв. бр. 92/51 г., такъв следвало да се счита че е държавата. Този извод се подкрепял и от факта, че през 1982 г. на ищеца било учредено право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел ІІІ, което той не реализирал. Нямало доказателства за отчуждаване на имотите. През 1986 г. за парцели ХІ и ХІІ били съставени А., а през 2008 г. и А.. Поради статута на имотите като държавни, а след това общински, съществувала забрана за придобиването им по давност до 01.06.1996 г., а от 1996 г. до подаване на исковата молба не са изтекли 10 г., поради наложения от 31.05.2006 г. мораториум за придобиване на общински имоти по давност.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали актът за частна общинска собственост е правопораждащ факт за собственост ако общината не е придобила и владяла имота; при какви условия се прекъсва придобивната давност на владелеца; какъв е ефектът на неприложена дворищна регулация. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. К. счита, че въззивното решение противоречи на приетото в решение от 26.08.2007 г. по гр. д. № 5030/06 г. на Районен съд [населено място]. Противоречие в случая няма. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. В приложеното решение се разглежда конкретен спор за собственост който касае различен период на владение, довел до придобиване на имотите по давност, а и видно от отбелязването върху него, не всички части от решението са влезли в сила.
В изложението е бланкетно възпроизведено и съдържанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без касаторът до обоснове тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото, би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1315 от 09.11.2010 г. по гр. д. № 1595/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: