1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
гр.София, 03.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 954/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 19.03.2011 г. по гр.д.№ 1990/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 14983/ 2010 г., като по този начин по предявените против касатора от Б. Е. М. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. М., извършено с акт № РД-ЛС-131/ 05.03.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „организатор управление инвестиционна дейност и технически архив”, касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 6 026,94 лв и неправомерно удържано трудово възнаграждение в размер 500 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд счел за необходимо в срочния трудовия договор с работника да се изложат обстоятелства по пар.1 т.8 от ДР на КТ. Счита, че този извод не е верен в случая, когато срочният трудов договор е сключен по искане на работника и се позовава на решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 453/ 2009 г. Касаторът повдига и материалноправният въпрос може ли причините за сключване на срочен трудов договор по изключение да не са посочени в договора, а да бъдат извлечени от същността на заеманата длъжност. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответната страна Б. Е. М. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС и че не са налице никакви основания за допускането му до касационен контрол.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
За да го постанови, окръжният съд е приел от фактическа страна, че ищецът и ответникът са били страни по трудово правоотношение, счетено за прекратено от касатора на основание чл.325 т.3 от КТ – поради изтичане на срока на договора. Констатирано е, че трудовият договор е сключен на 28.08.2008 г. със срок за изпитване, но като безсрочен, а с допълнително споразумение от 26.02.2009 г. страните уговорили договорът да се счита сключен със срок до 27.02.2010 г. В анекса няма посочени обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че са налице обстоятелствата по чл.68 ал.3 от КТ нито са посочени обстоятелства по пар.1 т.8 от ДР на КТ, поради което от правна страна е изведено, че договорът се счита безсрочен по смисъла на чл.68 ал.5 от КТ. Няма данни дали анексът е сключен по искане на ищцата, а и това е счетено без правно значение, тъй като наличието на искане би било релевантно при сключване на договор със срок по-малък от година. Поради това изявлението на работодателя, че трудовият договор е прекратен чрез изтичане на срока, е дефинирано като незаконно и е отменено.
При тези изводи на въззивния съд първият поставен от касатора въпрос не обуславя въззивното решение. Без значение за спора е дали в срочния трудовия договор с работника, ако последният е пожелал сключването на такъв, следва да се изложат обстоятелства по пар.1 т.8 от ДР на КТ. Това би могло да има значение тогава, когато от фактическа страна е установено, че има искане от работника за сключване на трудов договор. В конкретния случай въззивният съд не е установил такова искане, а в производството по чл.288 от ГПК верността на фактическите констатации на инстанцията по същество не се проверява. Проверяват се правните изводи, които са направени при установените факти. В случая правен извод, че следва да се изложат обстоятелства по пар.1 т.8 от ДР на КТ и при сключване на срочен трудов договор по желание на работника (чл.68 ал.4 изр.2 от КТ), няма направен. Съответно въпросът дали такъв извод противоречи на практиката на ВКС, е без значение за правилността на въззивното решение и не може да бъде основание за допускане на обжалването. Съдът отбелязва също така, че не е налице твърдяното от касатора противоречие между обжалваното решение и решение на ВКС, ІІІ г.о. № 104/ 23.02.2010 г. по гр.д.№ 453/ 2009 г. В двата съдебни акта са разрешени различни правни въпроси и те не влизат в колизия помежду си.
Що се касае до материалноправният въпрос може ли причините за сключване на срочен трудов договор по изключение да не са посочени в договора, а да бъдат извлечени от същността на заеманата длъжност, то той обуславя въззивното решение, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика, включително в постановеното по реда на чл.291 от ГПК и приложено от самия касатор решение на ВКС (цитирано по-горе), според която обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, сключван по изключение, следва да бъдат конкретно посочени в него. Длъжностната характеристика не би могла да замести това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, когато състав на ВКС се е произнесъл по определен правен въпрос по реда на чл.291 от ГПК, практиката по този въпрос се счита за уеднаквена и трябва да бъде съобразявана от останалите съдилища. Такъв въпрос не би могъл да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ето защо и по двата поставени от касатора материалноправни въпроса не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 19.03.2011 г. по гр.д.№ 1990/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: