1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
гр.София, 03.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 949/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 465 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 415/ 2011 г. С него, след като частично е отменено и частично е обезсилено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 381/ 2010 г., са уважени предявените против касатора от С. А. И. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и чл.221 ал.2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. И., извършено със заповед № 21/ 19.11.2009 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „отговорник склад – чекер” и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 122,99 лв + 826,39 лв, както и сумата 590 лв – удържана при незаконното дисциплинарно уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не обсъдил в обжалваното решение всички доказателства и доказателствени средства по делото и връзката между тях. Освен това касаторът повдига и процесуалноправните въпроси може ли въззивният съд да разглежда доводи, които не са посочени в жалбата на страната и каква е процесуалната тежест на обясненията на работника, които той е дало по чл.193 от ГПК. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация С. И. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не е налице противоречие между това решение и практиката на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и връзката между тях. Такова задължение, съгласно утвърдената практика, съдилищата действително имат, но в обжалваното решение доказателствата са подложени на анализ. Въззивният съд нито е държал мотиви, че не се счита обвързан от задължение да обсъди доказателствата, нито фактически е избегнал изпълнението му. Въпросът за стойността на направеният от него анализ на доказателствата в производството по чл.288 от ГПК не може да се обсъжда, този въпрос може да се постави само ако обжалването бъде допуснато, като касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК.
Останалите поставени от касатора правни въпроси не обуславят въззивното решение. Въпросът дали въззивният съд може да уважи жалбата въз основа на непосочени в нея основание би бил релевантен, ако във въззивната жалба на ищеца нe съдържаше оплакване, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Такова оплакване обаче е формулирано, макар не изрично, но имплицитно въззивникът е оспорил обстоятелствата по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Понеже въззивният съд е уважил исковете именно защото са останали недоказани тези обстоятелства, той не се произнесъл по ненаведени твърдения. Следователно въпросът дали е допустимо уважаване на жалбата по неформулирани от страната доводи няма значение за крайния изход от спора.
Няма такова значение и въпросът за процесуалната тежест на обясненията на работника, дадени по реда на чл.193 от КТ. Въззивният съд е отменил уволнението не защото е надценил доказателствената стойност на тези обяснения, а защото работодателят не е доказал по несъмнен начин извършването на описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение. Поради това не предпоставя крайните изводи на съда и въпросът за процесуалната стойност на тези обяснения.
По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 465 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 415/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: