2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 180/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 885
гр. София, 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ Р.
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия Рикевска гр. дело № 180 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
М. Д. И. обжалва решение № 543 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 712/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Х. С. Х. и [фирма] [населено място] оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 650 от 16.04.2010 г. по гр. д. № 1922/09 г. на Районен съд [населено място], с което предявения от М. И. иск по чл. 33 ал. 2 ЗС е отхвърлен. След преценка на доказателствата съдът приел, че ищцата узнала за продажбите през м. 12.2008 г., затова искът предявен на 25.03.2009 г. е извън двумесечния срок. Изложил е и доводи, че ответникът Х. е придобил недвижимия имот и по давност. Фирмата закупила имота през 2001 г. била добросъвестен владелец, затова и последващия купувач Х., който придобил имота през 2005 г., можел да присъедини към своето владение това на праводателя си.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на посочените в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК от касатора доводи и твърдения. В него касаторът е длъжен да формулира в правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
Настоящият състав счита, че в изложението към жалбата касаторът не е формулирал правен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Изложението, има съдържанието на касационна жалба, тъй като в него се посочват основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Поставените въпроси са свързани с решаващата дейност на съда по преценка на доказателствата. В производството по чл. 288 ГПК обаче не се проверява правилността на въззивното решение, а ВКС извършва преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Действително, в изложението е цитирана съдебна практика, но след като не е формулиран правен въпрос решен противоречиво от съдилищата, тази практика не може да бъде свързана с решаващата дейност на въззивния съд, а от тук и да е основание за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация [фирма] претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 1 950 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 543 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 712/10 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА М. Д. И. да заплати на [фирма] [населено място] 1 950 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: