3
определение по гр.д.№ 308 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 308 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. В. срещу решение № 353 от 17.12.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 597 от 2010 г., с което е потвърдено решение № 132 от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 488 от 2009 г. на Свиленградския районен съд за отхвърляне на предявения от Х. П. В. срещу М. Х. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху ? ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ XI-999 в кв.48 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 602 от 22.11.1993 г., с площ от 334 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна масивна сграда и второстепенна постройка.
В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторката незадължителна практика на ВКС /решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр.д.№ 259 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 2084 от 26.10.2004 г. по гр.д.№ 2057 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по въпроси, касаещи придобиването на недвижим имот по давност.
В писмен отговор от 24.02.2011 г. ответникът по жалбата М. Х. М. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че действително процесният имот е бил наследствен на общите на страните наследодатели /Х. П. и З. П.- дядо и баба на ищцата и съответно баща и майка на ответника/, но че след смъртта на Х. П. и З. П., считано от 1994 г. в продължение на повече от 10 години имотът се е владял само от ответника М. М., поради което той е станал негов собственик на основание давностно владение. Изложени са мотиви защо съдът приема, че ответникът е установил владение върху целия имот, а не само върху притежаваната по наследство идеална част от него- поради това, че ясно е заявил на останалите съсобственици, че имотът е само негов и е отказвал да ги допуска в него.
Така постановеното решение не противоречи на посочените и представени от касаторката решения на ВКС:
1. В решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр.д.№ 259 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че за да се придобие по давност наследствена част от имот, е необходимо да е настъпила промяна в субективното отношение към тази част, тоест ответникът от държател да се е превърнал във владелец. Както бе изложено по-горе, в обжалваното решение е прието същото- че ответникът е установил владение върху целия наследствен имот /включително и върху наследствените части на ищците/ през 1994 г., тъй като оттогава считал имота само за свой и довел това свое убеждение до знанието на ищците, като вече отказал да ги допуска в имота.
2. В решение № 2084 от 26.10.2004 г. по гр.д.№ 2057 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о./ е прието, че правото на собственост по давностно владение се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, като в този случай лицето, позоваващо се на давност, следва да установи и началния момент на това свое давностно владение. В обжалваното решение по същество е прието същото- че ответникът е придобил целия спорен имот по давност, тъй като от събраните по делото гласни доказателства безспорно е установено, че след 1994 г. до завеждане на делото през 2009 г. ответникът е владял имота непрекъснато повече от 10 години.
С оглед на гореизложеното касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Х. П. В. срещу решение № 353 от 17.12.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 597 от 2010 г.
ОСЪЖДА Х. П. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на М. Х. М. от [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.