3
определение по гр.д.№ 287 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 287 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. М., Л. М. М., П. Р. П., И. Р. П., М. Р. П., Надежда Г. П., Р. П. Щ., Ю. П. П., Д. Г. М., Е. Х. М. и М. Х. М. срещу решение № 1326 от 11.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 847 от 2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която е оставено в сила решение № 588 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 4213 от 2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за разликата над 2/7 ид.ч. до 7/7 ид.ч. от претендираните като останали в наследстсвото на Д. С. М. имоти.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се соча чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторите задължителна и незадължителна практика на ВКС /ППВС № 7 от 27.12.1965 г. , решение № 1 от 19.03.2001 г. по гр.д.№ 687 от 2001 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 2 от 05.01.1972 г. по гр.д.№ 2749 от 1971 г. на ВС, Второ г.о. и решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр.д.№ 876 от 1996 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и 2. На кого се възстановява правото на собственост върху земеделски земи- на бившия собственик или на лицето, което е внесло имота в ТКЗС.
В писмен отговор от 24.02.2011 г. пълномощникът на ответника ОСЗ- [населено място] оспорва жалбата.
Ответникът по жалбата [община] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е основателен само до размер на 2/7 ид.ч. от процесните имоти, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че наследодателката на ищците Д. М. е била собственик по наследство от съпруга си М. А. само на 2/7 ид.ч. от тези имоти.
Така постановеното решение не противоречи на представената от касаторите практика на ВКС:
1. В ППВС № 7 от 27.12.1965 г., в решение № 1 от 19.03.2001 г. по гр.д.№ 687 от 2001 г. на ВКС, Второ г.о. и в решение № 2 от 05.01.1972 г. по гр.д.№ 2749 от 1971 г. на ВС, Второ г.о. е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Същото по същество е прието и в обжалваното решение- въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до правни изводи за частична основателност на иска.
2. В решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр.д.№ 876 от 1996 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че правото на собственост върху земеделски земи се възстановява на бившия собственик, а не на лицето, което е внесло имота в ТКЗС. Същото е прието и в обжалваното решение- въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че претендираните зедемелски имоти са били собственост на М. Н. А., а след неговата смърт през 1938 г. съпругата му Д. С. М. е наследила 2/7 ид.ч. от тези имоти. При постановяване на решението съдът е взел предвид няколкото уточнителни молби на ищците, че претендират за възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи на наследниците на Д. М., а не на М. А..
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изходана делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата ОСЗ- [населено място] направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на К. М. М., Л. М. М., П. Р. П., И. Р. П., М. Р. П., Надежда Г. П., Р. П. Щ., Ю. П. П., Д. Г. М., Е. Х. М. и М. Х. М. срещу решение № 1326 от 11.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 847 от 2010 г. В О. ЧАСТ, с която е оставено в сила решение № 588 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 4213 от 2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за разликата над 2/7 ид.ч. до 7/7 ид.ч. от претендираните като останали в наследстсвото на Д. С. М. имоти.
ОСЪЖДА К. М. М., Л. М. М., П. Р. П., И. Р. П., М. Р. П., Надежда Г. П., Р. П. Щ., Ю. П. П., Д. Г. М., Е. Х. М. и М. Х. М. всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Й. Р. да заплатят на Общинска служба „Земеделие”- [населено място] със съдебен адрес: [населено място], ул.”Д-р П.” № 1 на основание чл.78 от ГПК сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.