О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1248
София, 04.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №245/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] – П., против въззивно решение №192/13.12.2010 г. по гр.д.№457/2010 г. по описа на Ямболски окръжен съд, г.о., ІV граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №527/14.10.2010 г. по гр.д.№1284/2010 г. по описа на Ямболския районен съд, в частта с която е уважен предявеният от И. И. И. от [населено място] против [фирма] – П., иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с решението въззивната инстанция се е произнесла погрешно по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси и по такива, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Излага се, че изхождайки от правната доктрина “под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи основателността и допустимостта на иска, по който съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода от делото”. Сочи се, че въззивната инстанция не е извършила комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувала данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства. К. жалбоподател счита, че с решението си въззивният съд се е произнесъл погрешно и повърхностно по важни за българското право и точното прилагане на закона материалноправни въпроси, а точното прилагане закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точното прилагане на правните норми. Застъпва се становище, че развитието на правото има различни форми на проявление и се сочи, че постановяването на съда по съществени материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняването на непълноти и неясноти на правните норми, резултат, безспорно водещ до усъвършенстване на правоприлагането. Твърди се, че са игнорирани решаващи за изхода от спора факти и доказателства като не са взети предвид материалноправни норми, относими към съответния казус.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – И. И. И., чрез процесуалния си представител – адв. Г. – Дрянова, е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че то не съдържа основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В съдържанието на изложението не са формулирани никакви въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Формулировките в изложението имат бланкетен и теоретичен характер, като част от тях представляват касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №192/13.12.2010 г. по гр.д.№457/2010 г. по описа на Ямболския окръжен съд, ІІ граждански състав, по касационна жалба, вх.№94/12.01.2011 г., подадена от [фирма] – П., [улица].
ОСЪЖДА [фирма] – П., [улица], да заплати на И. И. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], със съдебен адрес: адвокат Д. Г.-Д., АК – Я., ул.Ж.П.” **-***-кантора ***, деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: