1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1253
гр.София, 05.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 987/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. К. Ш. и Г. К. Ш. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 669 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 670/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 10870/ 2009 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателите против А. П. П. искове за обявяване на нищожността на договори за дарение и покупко-продажба на недвижим имот, сключени с нотариален акт № 124/ 11.03.2008 г., н.д.№ 124/ 2008 г. и нотариален акт № 125/ 11.03.2008 г., н.д.№ 125/ 2008 г. на нотариус рег.№ 461.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса как следва да се анализират доказателствата по иск за установяване, че е недействително съглашение, с което кредиторът уговоря предварително начин на удовлетворяване, различен от предвидения в закона. Счита също така, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация А. П. П. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано, без да излага конкретни съображения.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по делото няма данни дъщерята на ищците и ответника да са били страни по договор за заем в размер 17 000 лв, както и че няма друго съглашение между ищците и ответника, което да предхожда сключването на оспорените договори и да осигурява обезпечаването на изпълнението на задълженията на ищците по тях. Не е установено от фактическа страна, че страните по атакуваните сделки са имали намерение да прикрият с тях друго съглашение. Изложени са доводи, че има данни за сключване на последващо (след възникване на паричното задължение на дъщерята на ищците към ответника) споразумение за удовлетворяване на кредитора, което не е нищожно, тъй като представлява договор за даване вместо изпълнение, който е законодателно уреден и не противоречи на закона.
При така формулираните изводи на въззивния съд поставеният от жалбоподателите правен въпрос, не обуславя въззивното решение. Когато страната твърди, че е сключила съглашение със свой кредитор за удовлетворяването му по ред, различен от предвидения в закона, тя носи доказателствената тежест. Съобразно установената практика съдът е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните във връзка с тях, след което да посочи какви факти приема за установени по делото. Обжалваното съдебно решение е съобразено с тази практика и не противоречи на приложените към изложението на касаторите съдебни решения. Друг въпрос е дали при анализа на доказателствата съдът е нарушил процесуални правила и обосновани ли са изводите му. Евентуални нарушения в тази насока могат да бъдат касационни основания по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, но не са предвидени като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 от ГПК. Ето защо в производството по чл.288 от ГПК не е допустимо да се обсъждат доводите на касаторите във връзка с правилният анализ на доказателства и установените от тях факти. Друг въпрос от значение за допускане на обжалването касаторите не са формулирали, поради което искането им следва да бъде отхвърлено.
Ответникът по касация има право на разноските в настоящето производство, които са поискани с отговора срещу жалбата.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 669 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 670/ 2011 г.
ОСЪЖДА Н. К. Ш. и Г. К. Ш. да заплатят на А. П. П. сумата 100 лв (сто лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: