ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1266
София, 06 . октомври 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 250 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Кюстендилския окръжен съд от 28.10.2010 г. по гр.д. № 585/2010, с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд от 15.02.2010 г. по гр.д. № 627/2009, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и е прекратено производството по иска за установяване на съдържанието на съществувалото преди уволнението трудово правоотношение.
Недоволна от решението е касаторката М. В. Н., представлявана от адв. П. Т. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато страна не е поискала отменяване на заповедта за уволнение и за правния интерес от установяването на съдържанието на прекратеното трудово правоотношение, както и по материалноправните въпроси за обусловеността на предявените в давностния срок искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ от иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .
Ответниците по жалбата [фирма], К., представляван от адв. А. Т. от К. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претенедираното значение и въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два и последният иск са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен по давност, поради което са неоснователни и исковете за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, тъй като са обусловени от основателността на първия, а липсва правен интерес от установяването, че трудовото правоотношение е било безсрочно, тъй като това няма значение в отношенията между страните след прекратяването на трудовото правоотношение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като по тях не съществува задължителна съдебна практика, нито се разрешават противоречиво от съдилищата (противоречива съдебна практика не е посочена). Тези въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че отменяването на заповедта за уволнение е последица от незаконността на уволнението и не е необходимо да бъде изрично поискано нейното отменяване, исковете за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение са обусловени от за признаване на уволнението за незаконно и наличието или отсъствието на срок е без правно значение в отношенията между страните, след като трудовото правоотношение е прекратено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 28.10.2010 г. по гр.д. № 585/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.