О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр.София, 07.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 533/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски градски съд № 8520 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 3588/ 2011 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Софийски районен съд по гр.д.№ 43405/ 2019 г. и по този начин е оставено без разглеждане, като просрочено, искането на дружеството – касатор по чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по чл.131 от ГПК по искова молба, подадена от Я. К. Г. на 11.09.2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправният въпрос дали при промяна на адреса на вписано в регистър юридическо лице, което е ответник по гражданско дело, призоваването му се извършва по реда на чл.50 ал.4 вр. чл.47 от ГПК или по реда на чл.50 ал.2 от ГПК. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество жалбоподателят твърди, че са налице всички предвидени в закона основания за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, тъй като пропускането му се дължало изцяло на неправилните действия на длъжностните лица по призоваването, които е трябвало да му връчат препис от исковата молба. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, след което искането му за възстановяване на срока да бъде уважено.
Ответната по частната жалба страна Я. К. Г. я оспорва и поддържа, че не са налице основанията по чл.280 от ГПК, поради което възразява срещу допускането й до касационно обжалване. Излага и доводи по основателността на жалбата като заявява, че няма основание срокът за подаване на отговор да бъде възстановен.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение обаче е неоснователно.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайните изводи в обжалваното определение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По прилагането на разпоредбите на чл.50 ал.2 и 4 от ГПК съществува установена практика, включително приложената от дружеството-касатор към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Призоваването чрез прилагане на съдебните книжа по делото се извършва в случаите, когато дружеството е променило адреса, на който е регистрирано. Когато този адрес не е променен и канцеларията на дружеството се намира на регистърния адрес, но до нея няма достъп или никое от лицата в нея не се съгласява да получи призовката, следва да се залепи уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. Не се залепва уведомление тогава, когато съответното длъжностно лице по призоваването е констатирало, че на регистърния адрес изобщо няма канцелария на юридическото лице (каквато хипотеза въззивният съд е приел в процесният случай). В този случай призоваването се извършва чрез прилагане на призовката по делото и такава е установената практика. Тя е съобразена от въззивния съд при постановяване на атакуваното определение, поради което не са налице основанията нито по т.1, нито по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд № 8520 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 3588/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: