1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1278
гр.София, 10.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1050/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 140 от 22.07.2010 г. по гр.д.№ 255/ 2010 г. С него е отменено частично и е потвърдено частично решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 1636/ 2006 г., като по този начин касаторът е осъден да заплати на Х. К. Х. по искове с правно основание чл.200 от КТ сумата 1 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване неврит на двата слухови нерва, сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване силикоза, усложнено с ХОББ, сумата 1 560 лв, сумата 315 лв, сумата по 30 лв месечно от 01.08.2010 г. до 31.12.2011 г. и сумата по 91,25 лв месечно от 07.07.2006 г. до 31.12.2011 г. – всички те представляващи обезщетение за имуществени вреди от същото заболяване. Останалите претенции, предявени от Х. К. Х., са отхвърлени.
Касаторът [фирма], който е ответник по делото, атакува решението в осъдителната по отношение на него част. Като основания за допускане на касационно обжалване същият сочи процесуалноправните въпроси задължително ли е призовката за съдебно заседание да се връчи лично на адвоката на страната по делото и обвързан ли е съда от заключенията на вещите лица, които е приел по делото. Освен това релевира и материалноправният въпрос дължи ли работодателят обезщетение за вредите, които негов работник търпи от професионално заболяване, ако това заболяване е довело до трайна неработоспособност до 50 %. Счита, че по тези въпроси практиката на съдилищата е противоречива и на това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна Х. К. Х. оспорва жалбата, твърди, че по поставените въпроси няма противоречива практика и че те са решени правилно от въззивния съд, които се съобразил със задължителните указания, дадени от ВКС при отмяна на предходното решение на въззивната инстанция. Моли обжалването да не бъде допуснато, касателно осъдителната част от въззивното решение.
Ищецът Х. е подал насрещна касационна жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлена частично претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от професионалното заболяване силикоза – над 5 000 лв до 10 000 лв и за имуществени вреди от това заболяване – вместо по 3 лв, по 5 лв дневно за усилена храна. Повдига материалноправният въпрос дали за това заболяване е справедливо да се плати обезщетение само от 5 000 лв и поддържа, че по този въпрос окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
[фирма] оспорва тази жалба с доводи за недопустимостта й, без да взема становище по изложението на въпросите за допускането на обжалването.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата на [фирма] за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решението е неоснователно.
За да го постанови, окръжният съд е приел от правна страна, че когато процентът на трайна нетрудоспособност от професионално заболяване е 50 %, работодателят дължи обезщетение за търпените от това заболяване вреди съгласно чл.200 от КТ. За определяне на размерът на обезщетението за имуществени вреди съдът се е позовал на заключения на вещи лица, приети по делото, на които е дал вяра. Размерите на обезщетенията за неимуществени вреди съдът е определил по справедливост.
При тези правни изводи на въззивния съд поставеният от касатора – ответник материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но той не е решен в противоречие с установената практика. По реда на чл.291 от ГПК състави на Върховния касационен съд последователно приемат, че правно значима за отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е всяка неработоспособност – временна или трайна, без значение в какъв процент (срв. решение на ВКС № 160/ 17.05.2010 г. по гр.д.№ 29/ 2009 г. и цитираната в него друга практика). Съгласно задължителното Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице тогава, когато, макар да е имало колебания в практиката, ВКС ги е отстранил по реда на чл.290 от ГПК. Въззивният съд е съобразил уеднаквената по реда на чл.291 от ГПК практика (включително с постановеното при първото касационно разглеждане на спора решение на ВКС), т.е. по материалноправният въпрос не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Тези основания не са налице и по процесуалноправният въпрос за обвързаността на съда от заключенията на вещата лица. В обжалваното решение въззивният съд не е взел становище, което да е в противоречие с приложените от касатора към изложението по чл.283 ал.3 т.1 от ГПК решения на ВКС. Съдът не е посочил, че е обвързан от заключенията на вещите лица по делото, а ги е обсъдил и е държал мотиви, че им дава вяра предвид компетентността на експертите. Доколко изведените фактически констатации от заключенията са верни, е друг въпрос, който обаче няма значение в производството по допускане на касационно обжалване. По чл.288 от ГПК ВКС разглежда разрешените от въззивния съд правни въпроси, а по въпроса за обвързаността си от заключенията на вещите лица по делото въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с други влезли в сила съдебни решения.
Що се касае до процесуалноправният въпрос за редовното връчване на призовка чрез адвокат, той също не е решен в противоречие с други влезли в сила съдебни актове. Съдът е съобразил установената практика, според която призовката до адвокат може да бъде връчена в кантората на адвоката на всяко лице, което работи за адвоката или му сътрудничи. Връчителят отбелязва имената на лицето и качеството му, като удостоверяването е официално. Ако при него е извършено престъпление, редът за защита е друг, но без опровергаване на официалното удостоверяване въззивният съд не е имал основание да счита процедурата по призоваването за нередовна.
Предвид изложеното съдът приема, че по жалбата на [фирма] касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При това положение към разглеждането на насрещната касационна жалба на Х. Х. не следва да се пристъпва, с оглед изричната разпоредба на чл.287 ал.4 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА по жалба на [фирма] касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 140 от 22.07.2010 г. по гр.д.№ 255/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: