ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1282
София, 11.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 162 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Б. като процесуален представител на С. Е. П., Н. Б. Р., Т. М. Р., М. Н. Б., Х. Н. Б. и Б. Х. Р. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд /ПОС/ от 27.Х.2010г. по в.гр.д. № 411/2010г.
Ответниците по касационната жалба В. Р. Д., К. М. Д., М. М. В., В. С. Ш., М. Стоилова Й., Б. Г. Б. и Г. Б. Г. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС по въззивни жалби и на двете страни е оставил без разглеждане въззивната жалба на С. Е. П. срещу решението на Радомирския РС от 19.ІІІ.2010г. по гр.д. № 73/2009г., обезсилил е това решение в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Р. Д., К. М. Д., М. М. В., В. С. Ш., М. Стоилова Й., Б. Г. Б. и Г. Б. Г. срещу Н. Б. Р., Т. М. Р., М. Н. Б., Х. Н. Б. и Б. Х. Р. иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищците сделката, оформена с нот.акт № */2004г., и е потвърдил първоинстанционното решение в останалите му части, с които са уважени предявените от В. Р. Д., К. М. Д., М. М. В., В. С. Ш., М. Стоилова Й., Б. Г. Б. и Г. Б. Г. срещу Н. Б. Р., Т. М. Р., М. Н. Б., Х. Н. Б. и Б. Х. Р. искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителни на даренията, извършени от Н. Б.Р. и съпругата му Т. Р., на недвижими имоти, предмет на нотариални актове: № */2000г. – на ? ид.част от апартамент в жилищна сграда в [населено място] – в полза на непълнолетната им дъщеря М. Н. Б. и на малолетната им дъщеря Х. Н.Б.; и № */06.ІІІ.2000г. – на ? ид.част от п-л ІІІ-50 кв.3 по плана на [населено място], на ? ид.част от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 43 кв.м и на цялата дърводелска работилница – в полза на непълнолетната им дъщеря М. Б. и на малолетната им дъщеря Х. Б., със запазване на дарителите на правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имотите и надарените да нямат право да ги продават, отчуждават, заменят и ипотекират без изричното им съгласие; и на дарението, извършено от Н. Р. в полза на племенника му Б. Р., предмет на нот.акт № */25.ІІ.2000г. – на дворно място, представляващо п-л ХVІ-853 кв.52 по плана сна [населено място], ведно с полумасивната жилищна сграда и паянтовата стопанска сграда, построени в него, със запазване в полза на С. С.Р. на пожизнено право на ползване на кухня, малка стая и едно мазе от жилищната сграда и на 300 кв.м от парцела.
За да постанови решението в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на С. Евт.П., въззивният съд е приел, че същата не е надлежно конституирана като ответник по делото и не е била страна по него, поради което тя не е активно легитимирана и да обжалва първоинстанционния съдебен акт.
В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, по което не е бил надлежно сезиран – не е предявен иск за обявяване недействителността на сделката по нот.акт № */2004г.
За да постанови атакуваното решение в останалите му уважителни части въззивният съд е приел, че са били налице предвидените в чл.135 от ЗЗД предпоставки за основателност на предявените искове: даренията, предмет на нотариални актове № */2000г., № */2000г. и № */2000г., са извършени на 25.ІІ.2000г. и на 06.ІІІ.2000г.; ищците са наследници на М. Д. и на С. Ш., починали на 30.І.2000г. в резултат на ПТП, за причиняването на което Н. Р. е признат за виновен с влязла в сила присъда от 24.VІ.2002г. за престъпление по чл.343 ал.2 пр.1 и пр.3 б. „б” пр.1 във вр. с чл343 ал.1 б. „в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК; с присъдата на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законните лихви от датата на увреждането; вземанията предхождат увреждащите с дарствените разпореждания действия на ответника Н. Р.; отчуждавайки личното си имущество и това, придобито със съпругата му Т.Р., той го е намалил и е лишил кредиторите си от възможността да се удовлетворят от това имущество; фактът, че не е налице увреждане с дарственото разпореждане, подлежи на доказване от Н.Р., който не е ангажирал такива доказателства; с оглед безвъзмездността на сделките, не е необходимо да се доказва знание за увреждането от страна на приобретателите; знание на длъжника Н.Р. е налице, тъй като той е съзнавал, че със сделките ще затрудни събираемостта на вземанията на кредиторите, за това може да се съди и от момента на извършването на сделките, както и от уговорките за запазване правото на дарителите за пожизнено ползване от прехвърлените имоти и за невъзможността надарените да се разпореждат с тях. Правилно е обявена недействителността изцяло на сделките по нот.актове №*/2000г. и № */2000г. с оглед извършването им от съпрузите Н.Р. и Т.Р. с имоти – съпружеска имуществена общност, която е бездялова собственост, обуславяща невъзможност да се определи размер на правата им в идеални части, поради което при иск по чл.135 от ЗЗД за недействителна се обявява цялата сделка.
В изложението на С. Е. П., Н. Б. Р., Т. М. Р., М. Н. Б., Х. Н. Б. и Б. Х. Р. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивния съд се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаването му било от значение за точното прилагане на закона. ПОС се произнесъл по материалноправни въпроси, засягащи основателността на претенцията по чл.135 от ЗЗД, от една страна, а от друга – тя е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Конкретните решени въпроси били: ПОС е следвало да обсъди и анализира всички доказателства, доводи на страните, да се отнесе критически към доказателствения материал; необсъждането на факти и обстоятелства представлявало съществено процесуално нарушение – сочат се три решения, без те да се представят и без конкретни указания от кой съд са постановени. Материалноправният въпрос, по който се произнесъл въззивният съд, бил, че ПОС постановил решението си в противоречие с чл.135 от ЗЗД. Представени са две решения на състави на ВКС, едно на ВтАС и едно на С..ОС, без данни да е влязло в сила.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението не отговаря на посочените по-горе изисквания. В него не е конкретизиран процесуалноправният и/или материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи по разглеждания спор. Заявените с този документ доводи са бланкетни – не се сочат доказателствата и доводите на страните, които не са подложени на преценка, нито кой е въпросът, по който се е произнесъл съдът, довел до твърдяното неправилно приложение на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД. Това е пречка за преценка дали тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в представените решения, или по тях е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Кратките релевирани в изложението съображения представляват оплаквания, и то неконкретни, за процесуално нарушение и за нарушение на материалния закон, следователно те са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те подлежат на касационна проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането му. Както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича от изложението и от касационната жалба въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили решаващите му изводи в атакуваното решение.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 216 от 27.Х.2010г. по гр.д. № 411/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: