4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1285
София, 11.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 254 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. С. С. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. В. Г., против въззивното решение № 287 от 26 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 403 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 750 от 12 март 2009 г., постановено по гр.д. № 509 по описа на районния съд в [населено място] за 2007 г. за отхвърляне на иска на С. против [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] за установяване неистинността и неверността на заповед № 00179 от 13 юни 1993 г. и заповед без номер и дата за прекратяване на трудовите й правоотношения с дружеството и допълнително споразумение от 13 юли 1993 г., както и за прогласяването им за нищожни на основание чл. 26 ЗЗД поради липса на съгласие, предписаната от закона форма и противоречие със закона и за оставяне без разглеждане като недопустим предявения от С. иск против същото дружество за установяване на престъпно обстоятелство – невярно документиране и престъпление по служба при издаването на описаните документи и за прекратяване на производството по делото в тази му част.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като въззивният съд повторил всички пороци на първоинстанционното решение – оспорен е подписът на касаторката; аргументите в исковата молба не са обсъждани от съда, тъй като се приема, че те са ирелевантни за спора; незаконосъобразно съдът приема, че доводите по предявения иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) е следвало да бъдат предмет на друго гражданско производство, без да се излагат обосновани аргументи; след като приема, че атакуваната заповед без дата и без номер е чернова, съдът е следвало да прогласи нейната нищожност; съдът не е изискал посочената от касаторката прокурорска преписка и неправилно е прието, че липсва правен интерес от предявяване на този иск, защото единствената процесуална възможност за защита правата на касаторката е този иск, защото преписката е прекратена, а друга посочена преписка касаела други действия, извършени от дружеството и ако преписките не са били прекратени, то интересът на касаторката би се реализирал по наказателноправен път. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – с решението на въззивния съд се допуска касаторката да остане незащитена от погазването на основни човешки права и хуманни принципи при незачитане на регламентирани в Конституцията и международните актове основни човешки права и свободи – на практика е отказано да се разгледа подадената от нея молба за защита и съдействие, резултат от което е погазването на трудовите й права.
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В решението на въззивния съд е прието, че касаторката като ищца не е доказала, че материализираното нейно изявление в атакуваните документи не е било направено от нея, като районният съд се е позовал на заключение на две графологични експертизи и не са представени доказателства за оборването на заключенията на експертите; не е установена и нищожност на документите, тъй като не е установено в процеса липсата на съгласие от страна на касаторката при издаването им; оспорената заповед без номер и без дата, подписана от страните за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът приел за чернова; според приложената прокурорска преписка прокуратурата е отказала да образува предварително производство по жалбата на касаторката и е прекратено производството по преписката, поради което прокуратурата се е произнесла и е извършила преценка за наличието или не на престъпление и този въпрос не може да бъде предмет на установяване по гражданскоправен ред; неприложената преписка касае други правоотношения; липсва правен интерес за предявяване на иска по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В касационната жалба, както и в изложението към нея, касаторката не е успяла да ангажира общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочени са различни недостатъци на въззивното решение – необсъждане на изложените от касаторката аргументи, неверни правни изводи, липса на произнасяне по порока на недатираната заповед, несъбиране на поискани от касаторката доказателства, порок в логиката на съда. В случая касаторката е изложила свои правни твърдения, без да посочи правен въпрос, по който да бъде сторено произнасяне по реда на чл. 290 и сл. ГПК. При този начин на излагане на твърденията, касаторката е допуснала смешение между основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280 ГПК и касационните оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. На последно място, общото основание за допускане на касационното обжалване не може да бъде заместено от изявлението, че с постановеното решение на касаторката е отказано правосъдие и така са погазени както законодателството, така и принадлежащите й права, тъй като не е посочено правно разрешение на въззивния съд, обусловило изхода по спора, което касационният съд да подложи на преценка в рамките на касационното обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 287 от 26 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 403 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: