2
определение по гр.д.№ 381 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
София,14.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 381 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. И. срещу решение № 1 от 03.01.2011 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 712 от 2010 г., с което е потвърдено решение № 613 от 22.07.2010 г. по гр.д.№ 250 от 2010 г. на Врачанския районен съд за отхвърляне на предявения от А. Т. И. срещу Г. И. Х. иск за делба на поземлен имот с идентификатор 12259.1025.126 по кадастралната карта на [населено място], одобена със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на И. директор на АК, находящ се в [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторката незадължителна практика на ВКС /решение № 4716 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4716 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 565 от 04.06.2009 г. по гр.д.№ 2090 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпроса: длъжен ли е бил делбеният съд служебно да задвижи процедурата по чл.201 от ЗУТ за изменение на регулационния план в случай, че се установи, че в урегулирания делбен имот са построени две сгради- индивидуална собственост на отделни съсобственици на дворното място.
В писмен отговор от 24.03.2011 г. ответницата Г. И. Х. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си отхвърляне на иска за делба на горепосочения имот, въззивният съд е приел, че делбата е недопустима, тъй като в имота има две самостоятелни жилищни сгради, които принадлежат на отделни собственици. За да приеме горното, съдът се е позовал на задължителното за съдилищата ППВС № 2 от 04.05.1982 г.
Не е налице противоречие на това решение със съдебната практика: Посочените от касаторката решения на ВКС /решениe № 4716 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4716 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 565 от 04.06.2009 г. по гр.д.№ 2090 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./ са незадължителни, а по съществения за делото въпрос има задължителна практика на ВКС /ППВС № 2 от 04.05.1982 г./, на която обжалваното решение напълно съответства. Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на А. Т. И. срещу решение № 1 от 03.01.2011 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 712 от 2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.