ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1305
София, 14.10. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 379 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Е. като процесуален представител на [фирма] В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 23.Х1.2010Г. по в.гр.д. № 1123/2010 г.
Ответницата по касационната жалба М. Д. Д. от [населено място] не е дала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВС е потвърдил решението на Варненския РС от 12.М.2010г. по гр.д. № 7956/2009г., с което [фирма] е осъдено да заплати на М. Д.Д. общо 3500 евро на основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с приходен касов ордер е установено, че през м.август 2004г. ищцата предала на ответното дружество 3500 евро за „покупка на селски къщи“, в какъвто смисъл са и гласните доказателства. Престираната сума е с оглед очаквано в бъдеще възникване на валидно правоотношение между страните, което не е осъществено, при което са налице предвидените в чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД за основателност на предявения иск. Дружеството не е дало отговор на исковата молба и не е било представлявано в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, не е оспорило ПКО и гласните доказателства. Такова оспорване е обективирано едва във въззивната жалба с доводи за липса на каквито и да било отношения между страните, неотразяване в счетоводството на дружеството и оформяне поради грешка на ПКО от името на дружеството, които възражения са обхванати от преклудиращото действие на чл.133 от ГПК като последица от неподаването на отговор в срок и от запретата на чл.266 от ГПК и не се обсъждат. С определение в з.з. на 10Л/1.2010г. на основание чл.266 от ГПК е оставено без уважение от въззивния съд искането на дружеството за допускане на счетоводна експертиза със задача „осчетоводена ли е посочената от ищцата сума като приход в дружеството и ако да – на какво основание“ и за допускане на гласни доказателства за твърдените в жалбата обстоятелства.
В изложението на касатора по чл.284 ал.З т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса дали е допустимо да се уважи искането на въззивника за ангажиране на доказателства във връзка с наведени твърдения за установени нови обстоятелства в хода на данъчна ревизия в дружеството, по който въпрос не е налице съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона. Представени са четири определения на състави на ВКС, постановени в производство по чл.288 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по единствения поставен от касатора в изложението му процесуалноправен въпрос. Това е така, тъй като не е налице липса на съдебна практика. На този въпрос разрешение, задължително за съдилищата, е дадено с постановеното при условията на чл.290 и следв. от ГПК решение на ВКС на РБ, състав на IV ГО № 859/11.1.2011 г. по гр.д. № 1295/2009г., според което „във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти – след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група
са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопризводствените правила. Тук се включват случаите, когато страната е поискала доказателства, но в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не ги е допуснал. В тази група са и доказателства, които изобщо не са били поискани пред първоинстанционния съд поради предшестващо негово нарушение на процесуалните правила -става въпрос за задълженията на съда служебно да извърши доклад на делото, в който да даде правна квалификация на спора, да разпредели доказателствената тежест, да определи кои факти подлежат на доказване, да укаже на страните необходимостта да посочат доказателства за твърдените от тях факти. За процесуалните нарушения обаче в първоинстанционното производство въззивният съд не следи служебно.“. Това разрешение настоящият състав на ВКС на РБ споделя напълно, а в съответствие с него е разрешен въпросът и от въззивния съд в обжалваното решение. Следва да се отбележи, че във въззивната си жалба касаторът не е посочил нито кога е узнал за твърдяните като нови обстоятелства, нито е представил доказателства, че не е могъл да ги узнае, посочи и представи в срока за отговор на исковата молба или до подаването на жалбата. Следователно не са били налице предвидените в чл.266 ал.2 т.1 от ГПК предпоставки за неприлагане на забраната по чл.266 ал.1 от ГПК за въвеждане в процеса на нови факти и доказателства.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, № 1407 от 23.XI.2010 г. по гр.д. № 1123/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: