ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1309
София, 14. октомври 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 389 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд от 29.11.2010 г. по гр.д. № 915/2010 в частта, в която е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд от 16.06.2010 г. по гр.д. № 690/2009, с което са уважени частично предявените искове за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ.
Недоволни от решението са двете страни.
Касаторът-ищец П. Д. П., представляван от адв. Н. С. от ПАК, обжалва в срок решението в отхвърлителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост и за причинната връзка между неоснователното обвинение и прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя след временното отстраняване от работа, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касаторът-ответник П. на Р. Б., обжалва в срок решението в уважителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 23.08.2002 г. срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 285 НК, по което той е оправдан с влязла в сила присъда от 19.01.2009 г. Повдигнатото обвинение е разгласено пред медиите и широко обсъждано, а по искане на прокуратурата от 17.02.2002 ищецът е временно отстранен от длъжността началник на РОДАИ, П.. Служебното правоотношение с ищеца е прекратено на 09.01.2006 г. поради съкращаване на длъжността при реорганизация. За претърпените неимуществени вреди от неоснователното обвинение е определено обезщетение в размер на 15.000 лева независимо от продължителността на наказателното производство в съдебната фаза, тъй като прокуратурата е поддържала обвинението до постановяването на решението на въззивния съд, а за обезщетение на имуществените вреди по време на отстраняването от длъжност е определено обезщетение в размер на 22.266,19 лева. Прекратяването на служебното правоотношение не е в причинна връзка с повдигнатото обвинение, тъй като то е извършено по волята на компетентния държавен орган и ищецът е имал друг ред да защити правата си.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата (розлична съдебна практика не е посочена и представена по делото) нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че на обезщетяване подлежат вредите, които са в пряка и непосредсвена причинна връзка с увреждащото деяние и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 29.11.2010 г. по гр.д. № 915/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.