О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1308
гр.София, 14.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1087/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. Г. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 261 от 20.05.2011 г. по гр.д.№ 184/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Врачански районен съд по гр.д.№ 3572/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] искове за разваляне на сключения с нотариален акт № ***, т.**, рег.№ ****, н.д.№ **/ 2010 г. на нотариус № ***, договор за продажба на недвижим имот и за осъждане на [фирма] да заплати на П. Д. сумите 21 500 лв – продажна цена по договора със законната лихва, 200 лв адвокатско възнаграждение при сключване на сделката, 1 023,90 лв разноски по изготвяне на нотариален акт, 140 лв разноски по изготвяне на нотариална покана.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпрос за критериите, по които въззивният съд е анализирал събраните доказателства и допустимо ли е с гласни доказателства да се оборват писмени, който въпрос според него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и съображения по извършено от съда неправилно тълкуване на материалноправни разпоредби, допуснати нарушения на правилата на ГПК, необоснованост на изводите му. На тези основания моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна (чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 от ГПК), че на 15.02.2010 г. с нотариален акт ответникът прехвърлил на ищеца собствеността върху апартамент в [населено място] за сумата 18 000 лв, като владението на вещта трябвало да бъде предадено на купувача в края на юни 2010 г. В действителност уговорената и платена продажна цена била 21 500 лв, а не 18 000 лв. Без да отправя искане за предаване на вещта, на 05.07.2010 г. купувачът, чрез адвокат, е отправил до продавача изявление за прекратяване на договора и искане за връщане на платената продажна цена и разноските по сделката. Поканата с това изявление не е връчена на представляващия дружеството – продавач. От 05.07.2010 г. ключът за недвижимият имот, който е предмет на сделката, се намирал у св.Б., която е посредничела между страните за сключването й, но купувачът не се свързал с нея, за да го получи. При тези факти е изведено, че купувачът – ищец не е поканил продавача – ответник, за да му предаде последния владението на подаденият имот, съответно продавачът не е поставен в забава и спрямо него не може да бъде упражнено право на разваляне на договора. Евентуално е изведено, че купувачът, ако установи неизправност на продавача, може да претендира обезщетение за вреди, но не и разваляне на договора.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от касатора въпрос за критериите, по които въззивният съд е анализирал събраните доказателства и допустимо ли е с гласни доказателства да се оборват писмени, не обуславя въззивното решение. Вярно е, че съдът е кредитирал показанията на св.Б., но той не е сторил това въпреки наличието на документ, удостоверяващ нещо различно от съобщеното от нея. Фактът, че ключът за процесния имот се е намирал у свидетелката, не е преценен като равнозначен на предаване на владението на имота, нито е счетено, че с оставянето на ключа при свидетелката продавачът е изпълнил задълженията си да предаде вещта. Искът е отхвърлен затова, защото продавачът не е поставен в забава по отношение на изпълнение на задължението си да предаде вещта, както и защото неизпълнението на това задължение обуславя възникване на отговорност за вреди, а не на право за разваляне на договора. Във връзка с тези изводи на съда касаторът не е формулирал правни въпроси, а въпросът, свързан с преценката и анализа на доказателствата, не обуславя крайния изход от спора и не може да е основание за допускане на касационното обжалване.
Що се касае до доводите за допуснати от въззивния съд нарушения на правилата на ГПК и на материалния закон и за необоснованост на решението, тези доводи нямат значение в производството по чл.288 от ГПК. Твърденията за нарушение на закона и необоснованост могат да бъдат изследвани в производство по чл.290 от ГПК, но не са предвидени като основания за допускане на касационното обжалване, съответно не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 261 от 20.05.2011 г. по гр.д.№ 184/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: