О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1317
гр.София, 17.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1138/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. В. Ш. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2701 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 3318/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 17782/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. Ш., извършено със заповед № 47/ 26.02.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и за заплащане на сумите 7 710 обезщетение за времето, през което М. Ш. е останала без работа и 100 лв мораторна лихва.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си давайки неправилен отговор на процесуалноправните въпроси дали съдържанието на уволнителната заповед може да се ползва като факт, установяващ по безспорен начин датата на цитирани в нея документи в процес относно законността на уволнението и дали подписът на уволнения служител върху заповедта представлява самостоятелен частен документ. За да се отговори на тези въпроси моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата и поддържа, че обжалването не следва да се допуска, тъй като не е налице никоя от хипотезите по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ответникът и жалбоподателката са били в правоотношение, възникнало от трудов договор. Работодателят е извършил реално съкращаване на щата за длъжностите „счетоводител” в предприятието, които са намалели с една. След това е извършен подбор, при който е преценено, че жалбоподателката работи по-лошо от останалите счетоводители в предприятието и е предложена за уволнение. Съкращаването на щата и подбора са факти, установени от частни документи, които не са съставени с оглед процеса, а на обозначените с тях дати. Сигурността на датите е изведена от това, че документите са цитирани в подписаната от ищцата уволнителна заповед и съставянето им е потвърдено от свидетелски показания.
При тези изводи на въззивния съд правният въпрос дали подписът на уволнения служител върху заповедта представлява самостоятелен частен документ не обуславя въззивното решение. Какъвто и отговор да получи този въпрос, той не би се отразил на крайните изводи на въззивния съд. За настоящия спор е от значение е дали към датата на връчване на уволнителната заповед са съществували цитираните в нейното съдържание други документи и доколко подписът на ищцата, удостоверяващ връчването на заповедта, прави датата на съставяне на тези документи сигурна. Правното естество на изявлението на ищцата и дали то е самостоятелен документ, няма значение за основателността на предявените от нея искове.
Въпросът дали съдържанието на уволнителната заповед може да се ползва като факт, установяващ по безспорен начин датата на цитирани в нея документи в процес относно законността на уволнението, също не обуславя въззивното решение. Отговорът на този въпрос би имал значение, ако въззивният съд единствено въз основа на текста на уволнителната заповед бе приел за установена датата на цитираните в нея други документи. Видно от мотивите на обжалваното решение обаче, съдът е направил извод за датата на съставяне на цитираните в заповедта документи не само въз основа на нейното съдържание, но и при съпоставка с останалите доказателства, включително показанията на св.Н. Л.. Следователно въпросът дали извод за датата на съставяне на документи може да се направи само въз основа на цитирането им в уволнителна заповед също не е от значение за изхода от спора и по него обжалването не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2701 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 3318/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: