О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1314
гр.София, 17.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1097/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Н. К., ЕТ „Д-р В. К. – А. за и. п. за с. м. п. по а.-г.” за допускане на касационно обжалване на решение на Пловдивски окръжен съд № 515 от 08.04.2011 г. по гр.д.№ 2035/ 2009 г., с което е тълкувано постановеното по същото дело въззивно решение № 1788/ 06.11.2009 г. в частта за разноските. Съдът е изяснил, че при постановяване на акта от 06.11.2009 г. е имал предвид, че общо за двете инстанции А. А. П., ЕТ „А. за и. п. за с. м. п. по п.- д-р А. П.” и Л. Х. К., ЕТ „Д-р Л. К. – А. за и. п. за с. м. п. по а.-г.” дължат на жалбоподателката разноски в размер 711 лв по компенсация и други разноски страните не си дължат.
Жалбоподателката поддържа, че решението по тълкуване трябва да бъде допуснато до касационно обжалване тъй като е нищожно и недопустимо. Повдига също така въпросите за последиците от превишаване на обема и границите на тълкувателната дейност на въззивния съд; за допустимостта да се тълкува определение за разноските; за допустимостта да се тълкува съдебен акт, след като е изпълнен; за допустимостта да се тълкува съдебен акт, след като въпросът е разрешен с други влезли в сила актове; за допустимостта да се тълкува акта в полза на страни, които не са подали молба за тълкуване. Моли обжалването да бъде допуснато за да бъде даден отговор на тези въпроси.
Ответните страни Л. Х. К., ЕТ „Д-р Л. К. – А. за и. п. за с. м. п. по а.-г.”, М. К. П. и Н. А. П., (последните две като правоприемници на починалия след постановяване на въззивното решение А. А. П., ЕТ „А. за и. п. за с. м. п. по п. – д-р А. П.”), оспорват жалбата и считат, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението за тълкуване.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на решението обаче е неоснователно.
Няма обстоятелства, индициращи вероятност обжалваното съдебно решение да е нищожно или недопустимо. Нищожен съдебен акт е този, който не е постановен от лице, имащо качеството съдия или не в писмена форма или страда от други, също толкова съществени пороци. Дали съдът под формата на тълкуване е изменил постановения от него съдебен акт и дали решението му противоречи на други съдебни актове, постановени между същите страни и на същото основание, не е от значение за валидността на решението. Това е без значение и за допустимостта му, а има отношение към неговата правилност. Без значение за допустимостта на решението по тълкуване е също така обстоятелството от какъв персонален състав е постановено. Законът не съдържа изискване същите съдии, които са постановили основното решение, да участват в производството по тълкуването му. Достатъчно е съдът да е заседавал в законен състав.
Поставените от касатора правни въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Последиците от превишаване на обема и границите на тълкувателната дейност на въззивния съд водят до неправилност на решението, а не до неговата недопустимост. Правилността обаче може да се разглежда от касационната инстанция само ако обжалването бъде допуснато, но не и в производството по чл.288 от ГПК. Допустимо е да се тълкува всяко осъдително решение, включително в частта за разноските. На тълкуване подлежат и осъдителните решения, имащи характер на определения (аргументът за това се извежда от правилото чл.278 ал.4 вр. чл.273 вр. чл.251 от ГПК). Допустимо е да се тълкува всеки осъдителен съдебен акт, включително ако въпросът е разрешен с други влезли в сила актове. В такъв случай става въпрос за противоречиви влезли в сила решения, едно от които (неправилното) подлежи на отмяна. Докато отмяната бъде постановена обаче, по отношение на всеки от актовете е приложима разпоредбата на чл.251 от ГПК. Тълкуването е дейност по изясняване на действителната воля на съда. Тя е обективно формирана и не зависи от това в интерес на чия страна е постановено решението и кой е поискал тълкуването. Ето защо според установената практика тълкуването обвързва всички страни по делото, независимо кой е инициирал производството. От тълкуването се ползват и страните, които не са подали молба за тълкуване – това не съставлява нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Що се касае до въпроса допустимо ли е да се тълкува съдебен акт, след като е изпълнен, той не обуславя въззивното решение. Въззивният съд е извел правните си съображения без да е правил фактическа констатация, че въззивното съдебно решение е изпълнено в частта за разноските до момента на постановяване на решението по тълкуване. Това е така, защото в отговора на молбата за тълкуване (който съдържа и изрично искане за произнасяне в закрито заседание), касационната жалбоподателка не е твърдяла такъв факт и не е представяла доказателства за него. В производството по чл.288 от ГПК не е допустимо касационната инстанция да установява нови фактически положения, нито да се произнася по правни въпроси, които не са били повдигнати от страните пред инстанцията по същество.
При това положение не може да се приеме, че са налице някоя от визираните в чл.280 ал.1 на ГПК предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 515 от 08.04.2011 г. по гр.д.№ 2035/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: