О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1327
София 18.10.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 253/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Х. М., срещу въззивно решение №198 от 18.10.2010 г. по гр. дело №448/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №23 от 24.03.2010 г. по гр.дело №1013/2009 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на В. Д. И. сумата 39 098 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди вследствие на трудова злополука от 17.06.2006 год. заедно със законната лихва от деня на злополуката. Въззивният съд е приел, че на 17.06.2006 г ищецът в резултат от трудова злополука е получил тежкостепенно увреждане на дясната предмишница и китка с пръсти, което увреждане е довело до инвалидизация. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди са преценявани обстоятелствата, че ищецът за продължителен период от време е търпял силни болки и не е можел да се обслужва сам. Получил е счупване на IV пръст на дясната ръка. Поставена е и диагноза „закрита коквансация на дясна прeдмишница, счупване на проксимална фаланга”. Развит е „компартмент” синдром, изразяващ се в силни болки и напрежение на настъпили вече циркулационни и сетивни нарушения на десен горен крайник. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се във фасциотомия на дясната предмишница и дясната ръка, като са отстранени голямо количество съсирена кръв и девитализирани тъкани от мускулите и сухожилията. Проведена е и допълнителна хирургична интервенция за отстраняване на нежизнени тъкани на раневия дефект и е направено покриване със свободна кожна пластика на площ от 200 кв.см. Впоследствие е извършена и трета оперативна интервенция. Временната неработоспособност е продължила 14 месеца. Уврежданията са трайни и с неблагоприятна прогноза. По делото не са събрани каквито и да било доказателства ищецът да е допринесъл за вредоносния резултат поради груба небрежност. По тази причина възражението за съпричиняване е неоснователно. Законната лихва се дължи от датата на увреждането.
Ответникът по касационната жалба В. Д. И., [населено място], оспорва жалбата.
Третото лице помагач ЗК „КЮ БИ И И. И. Л.”, клон София, [населено място], не е заявило становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни и въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, относно прилагането принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД; предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ и за началния момент на забавата при увреждане в резултат на трудова злополука. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдебни решения и определения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №198 от 18.10.2010 г. по гр. дело №448/2010 г. на Пернишкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, включително и представената от касатора, която е съобразена от въззивния съд.
Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да изложи съображения в мотивите на решението за доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Преценени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика.
В съответствие със същата практика е направен извод, че разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ не може да се приложи, тъй като няма никакви доказателства по делото ищецът да не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в аналогична обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при сходни случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Според разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД моментът на настъпването на вреди е този на трудовата злополука, от която те произтичат. При задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той е в забава от момента на причиняване на вредите. Вземането за вреди е парично вземане и за забавеното му плащане се дължи законната лихва – чл. 86 ЗЗД. Тя е предназначена да обезщети увредения за вредите, които търпи от забавеното плащане на паричното вземане. В съответствие с тази практика с обжалвано решение е присъдена и мораторна лихва върху обезщетението за вреди.
На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №198 от 18.10.2010 г. по гр. дело №448/2010 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.