ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1324
София, 18. октомври 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 262 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Добричкия окръжен съд от 24.11.2010 г. по гр.д. № 600/2010, с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд от 19.05.2010 г. по гр.д. № 2606/2008 в частта, в която са уважени предявените искове по чл. 40 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Г. С. И., С. Г. С., Й. Г. С. и В. К. И., представлявани от адв. Ю. О. от Д., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за елементите на фактическия състав на споразумяването във вреда на представлявания и правното значение на еквивалентността на разменените престации, включително и когато има овластяване за безвъзмездно разпореждане, както и по процесуалноправния въпрос за тежестта на доказване на споразумяването, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата С. И. С. и Й. Г. С., представлявани от адв. Ст. И. от Д. я оспорват, като считат, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като упълномощеният е договарял сам със себе си и със своите деца, както и че овластяването за извършване на безвъзмездно разпореждане е без значение, тъй като сключените сделки са възмездни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че извършените сделки увреждат представляваните, тъй като уговорените цени са значително под пазарните и при две от сделките представляваният е договарял сам със себе си (за което е надлежно овластен), а по третата – с двете си пълнолетни деца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Сделката, сключена при сговаряне във вреда на представлявания е недействителна по отношение на упълномощителя. Наличието на споразумяване между представителя и третото лице е елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД. Такова споразумяване е налице когато представителят съзнава нееквивалентността на престациите и третото лице знае, че представителят действа недобросъвестно. В този смисъл нееквивалентността на престациите е необходимо условие, но сама по себе си тя не е достатъчна за обявяването на недействителността по отношение на представлявания. Ако представителят е действал добросъвестно, което се предполага (в тежест на страната която твърди недобросъвестността е да докаже както недобросъвестността на представителя, така и знанието на третото лице), договорът произвежда действие за упълномощителя и той следва да поеме последиците от лошия избор на представител. Знанието на третото лице също е елемент от фактическия състав на сговарянето във вреда на представлявания, но то винаги съществува, когато представителят е договарял сам със себе си и се предполага, когато представителят е договарял със свой близък. О. за безвъзмездно разпореждане няма значение при преценката на еквивалентността, тъй като от безвъзмездното разпореждане възникват различни права за страните.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд от 24.11.2010 г. по гр.д. № 600/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.