3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1330
София, 19.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №375/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. Я. – процесуален представител на ищеца М. Т. Т. от [населено място], против въззивно решение №1577/15.11.2010 г. по гр.д.№2258/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х –ти граждански състав.
С обжалваното решение е отменено частично решение №1940/16.6.2010 г. по гр.д.№80/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд, втори граждански състав в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на М. Т. Т. обезщетение по чл.2, ал.2 ЗОДОВ за разликата от 500 лева до 4500 лева, и претенцията на 4000 лева е отхвърлена като неоснователна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищеца се твърди, че с атакуваното решение окръжният съд, определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди се е произнесъл в противоречие к практиката на ВКС и съдилищата в България, като се позовава на решение №398/22.4.2009 г. по гр.д.№927/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение №936/13.11.2008 г. по гр.д.№3251/2007 г. на ВКС, І г.о., решение №1199/2009 г. по гр.д.№4997/2007 г. на ВКС, І г.о. и решение №334/08.7.2008 г. по гр.д.№262/2008 г. на ПАК. Сочи се, че не е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като определеният от въззивната инстанция размер не е справедлив по смисъла на същия текст и приетото от Пловдивския окръжен съд е в противоречие на ППВС №4/1968 г.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация – П. на Р. Б., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на ищеца за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, ГПК намира следното:
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай, поради което размерите на присъдените обезщетения е различен по отделните казуси. В т.11 от ППВС №4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Освен това в конкретния случай касационният жалбоподател не е формулирал и въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1577/15.11.2010 г. по гр.д.№2258/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х –ти граждански състав, по касационна жалба, вх.№39/03.01.2011 г., подадена от адв. С. Я. – процесуален представителна ищеца М. Т. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: