2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
гр. София, 20.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело № 465/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на В. П. Г. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 160 от 22.02.2011г. по гр.д.№ 2036/2010г.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от К. Х. Г..
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и са процесуално допустими.
Ответниците чрез пълномощника им адв.В. С. са подали отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационните жалби не следва да се допускат за разглеждане по същество . направили са и искане за присъждане на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение.
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, седми състав № 2317 от 25.06.2010г. по гр.д.№ 3578/2008г., с което е прието за установено по отношение на В. П. Г. и К. Х. Г. , че ищците Д. С. К., К. И. К., Р. Н. Я., П. Г. Я. , Н. И. П. и Д. Б. П. са съсобственици на идеални части от стая с площ от 25 кв.м. в [населено място],[жк] [улица] на теросавидния етаж на жилищния блок над собствения на В. П. Г. апартамент № 67 на 14 етаж в същата сграда и е осъдил В. П. Г. и К. Х. Г. да предадат владението общо на 4.4594 % ид.ч.от същия обект, както и да преустановят всички неоснователни действия , възпрепятстващи ищците да ползват процесната стая, които се състоят в заключване на сушилнята и недопускане на останалите етажни собственици да я ползват, складиране в общото помещение на лични вещи както и да възстановят сушилнята над апартамент № 67 в състоянието, в което е била преди противозаконното й заграбване на сонование чл.109 ЗС. Отменен е на основание чл.537 ал.2 ГПК констативен нот.акт № 185 том ІІ рег.№ 2922 по описа на нотирус С. С..
В. съд е приел, че с продажбата на апартаменти в жилищния блок-частна държавна собственост е създадена етажна собственост върху процесната сграда. Спорното помещение е обща част по предназначение – служи за сушилня според обяснителната записка към архитектурния проект. Използването му по друг начин и отдаването под наем от етажните собственици не променя характера му на обща вещ по предназначение и то не е могло да се придобие по давност от ответниците.
1.В изложението за допускане на касационното обжалване към касационната жалба на В. П. Г. се посочва, че съдът се е произнесъл по важен материалноправен въпрос дали отделни общи части по предназначение , завзети от отделни етажни собственици могат да се придобият по давност ако владението се осъществява еднолично и без преустройства в сградата. Този въпрос е разрешен с ТР 34/1983г. на ВС, ОСГК, в което изрично е прието, че общите части по чл.38 ал.1 ЗС, които могат да бъдат такива по естеството си или по предназначение нямат самостоятелно юридическо съществуване и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност. След приемане на тълкувателното решение липсва противоречива практика на ВКС относно статута на общите части по предназначение , в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК не се обосновава необходимостта от друго тълкуване на разпоредбата на чл.38 ЗС, с оглед на което не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на решение № 1858/1974г. на ВС, І г.о. , защото в него е разгледана възможността таванското помещение , което не представлява конструктивна част от сградата да бъде притежание на един от етажните собственици, хипотеза различна от настоящата, при която се касае за обща част по предназначение. Решение № 1049/2008г. на ВКС, V г.о. се отнася за придобиване по давност на съсобствен имот, а не на общи части и е неотносимо към поставения правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. В решение № 1182/2003г. на ВКС, ІV г.о. е прието за допустимо да се промени предназначението на таванското помещение на сградата, но по общо съгласие на съсобствениците, каквото в случая няма. Решение № 1664/1977г. на ВС, І г.о се отнася за самостоятелен обект – гараж и в него изрично е указано, че при определянето на едно помещение като обща част следва да се изследва предназначението му по архитектурния проект и съглашението на етажните собственици , което е съобразено от въззивния съд. Ето защо не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
2. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК на касаторката К. Х. Г. е посочено, че изводите на въззивния съд не коренспондират на приложените писмени доказателства на действалата и действаща нормативна уредба. Развити са съображения за неправилност на решението, мотивирани с анализ на доказателствата по делото , въз основа но които се обосновава извод, че помещението е служило за сушилня към занималнята, представляваща пристройка към първия етаж на сградата. Не е формулиран конкретен правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване, различен от доводите за отмяна на решението на основанията по чл.281 ГПК, поради което и тази касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на основание чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски – платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.04.2011г. в размер на 500 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо
гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 160 от 22.02.2011г. по гр.д.№ 2036/2010г.
ОСЪЖДА В. П. Г. и К. Х. Г. да заплатят на Д. С. К., К. И. К., Р. Н. Я., П. Г. Я. , Н. И. П. и Д. Б. П. разноските за касационното производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: