2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 358/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 972
гр. София, 21.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 358 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 105 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 113/10 г. на Апелативен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] оспорва жалбата.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 18 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 649/09 г. на Окръжен съд [населено място]. Приел е, че касаторът [фирма] е предявил отрицателен установителен иск по чл. 440 ал. 1 ГПК. Твърдял е, че процесните складове не са собственост на длъжника по изпълнителното дело [фирма], взискател по което е [фирма], а собственик е той. Като наемател на терена построил складовете за свои нужди със знание и непротивопоставяне на длъжника, собственик на терена. Според съда, безспорно е че складовете са построени на терена на длъжника, но без в негова полза да има учредено право на строеж по предвидения в закона ред. Затова построеното в имота прави третото лице подобрител в чужд имот, но не и собственик на строежа. По приращение длъжникът [фирма] е станал собственик на складовете. Строителството било монолитно, а не временна или преместваема постройка. Складовете освен това били построени през 2005 г. и до предявяване на иска през 2009 г. срокът на владение бил недостатъчен за придобиването им по давност от касатора.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК e формулиран въпрос как следва да бъде тълкувано признанието на ответника по предявения иск и дали то оборва презумпцията на чл. 92 ЗС. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по въпроса не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма. С отговора на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил изцяло иска. Длъжникът [фирма] не е депозирал отговор и не е взел участие в първоинстанционното производство. Депозирал е становище във въззивната инстанция с което е заявил, че признава изцяло предявения иск. Според чл. 175 ГПК направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Това е процесуален въпрос който има отношение към преценката за евентуално нарушение на съдопроизводствените правила и който след конкретна преценка би представлявало отменително основание по чл. 281 т. 3 ГПК, но не може за обоснове основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за има и публикувана съдебна практика. Както е прието и решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ВКС III ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, изявлението на страната по делото когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото. С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] претендира за разноски. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът дължи заплащане на 2 140 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 113/10 г. на Апелативен съд [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] 2 140 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: