2
определение по гр.д.№ 525 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
София,21.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 525 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. С. и С. Х. С. срещу решение № 298 от 18.01.2011 г. по в.гр.д.№ 2399 от 2009 г. на Софийския градски съд, IV-г въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 5634 от 2001 г. на Софийския районен съд, 52-ри състав за допускане на делбата.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС /определение № 595 от 21.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 482 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 203 от 09.06.2003 г. по гр.д.№ 625 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о., решение № IV-29 от 12.05.2010 г. по в.гр.д.№ 249 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд и решение № 1427 от 04.08.2009 г. по адм.д.№ 575 от 2009 г. на Варненския административен съд/ по следните въпроси: 1. Чия е доказателствената тежест при оспорване истинността на завещание, 2. Може ли да се приеме, че е открита процедура по оспорване на завещанието, ако липсват процесуални действия на страните и на съда по това оспорване. Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 03.05.2011 г. ответниците по жалбата Г. С. С. и Й. К. С. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на описаните в исковата молба дворни места и сгради, въззивният съд е приел, че съделителите са съсобственици на процесните имоти по силата на покупко-продажби и дарения от бившия собственик на тези имоти С. С. и като негови наследници по закон. Приел е, че представеното пред въззивната инстанция завещание /завет/ от 01.11.1999 г. на С. С. в полза на неговия внук С. С. е неистинско, тъй като не е написано и подписано от завещателя. Съдът е счел, че при оспорване истинността на завещанието доказването на неговата истинност е в тежест на представилия завещанието.
Така постановеното решение не противоречи на съдебната практика по въпроса чия е доказателствената тежест при оспорване истинността на завещание: Съдебната практика, включително и задължителната такава /например решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр.д.№ 853 от 1991 г. на ВС, Първо г.о., решение № 802 от 23.06.1992 г. по гр.д.№ 417 от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 991 от 12.01.2010 г. по гр.д.№ 1987 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 260 от 14.07.2010 г. по гр.д.№ 91 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и др./ приема, че саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и като такъв при оспорване на неговата истинност, доказателствената тежест е за представилия завещанието, а не за оспорващия го. В никое от посочените от касатора към изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебни решения не е прието нещо различно.
Вторият поставен въпрос /може ли да се приеме, че е открита процедура по оспорване на завещанието, ако липсват процесуални действия на страните и на съда по това оспорване/ е неотносим към настоящото дело, по което пълномощникът на Х. С. и Й. С. е оспорил истинността на завещанието от 01.11.1999 г. в съдебното заседание, в което това завещание е било представено и прието като доказателство по делото- с.з. от 07.12.2010 г.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на СГС по горепосочените два правни въпроса поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случая, по посочените от касаторите правни въпроси има практика на ВКС /напр.горепосочените решения на ВКС/, с която въззивният съд се е съобразил, а от постановяването на тази практика не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите не са посочили други правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или на други съдилища в страната или произнасянето на ВКС по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С оглед приетото в т.1 от горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 2010 г., ВКС няма право сам да поставя за разглеждане и да се произнася по други въпроси, извън посочените от касаторите.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Х. С. С. и С. Х. С. срещу решение № 298 от 18.01.2011 г. по в.гр.д.№ 2399 от 2009 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.