3
определение по гр.д.№ 504 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
София, 21.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 504 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. В. срещу решение № 483 от 15.10.2010 г. по в.гр.д.№ 720 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 337 от 2007 г. на Сливнишкия районен съд в обжалваната част относно квотите на съделителите.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и незадължителна практика на ВС относно неприлагането на основни норми на закона и невземане предвид наличието на съсобственост върху делбените имоти. Като практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречало, се сочат: решение № 617 от 21.02.1983 г. по гр.д.№ 3979 от 1982 г. на ВС, Първо г.о., решение № 549 от 06.04.1961 г. по гр.д.№ 2008 от 1961 г. на ВС, Първо г.о., решение № 364 от 27.04.1994 г. по гр.д.№ 85 от 1994 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 736 от 05.10.1994 г. по гр.д.№ 593 от 1994 г. на ВС, Първо г.о.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на описаните в исковата молба земеделски имоти, въззивният съд е приел, че видно от представените по делото решения на ПК- [населено място] тези имоти са съсобственост между наследниците на А. П. Д.. Допуснал е делбата между сина на А. П. Д. /Методи А. П./ и наследниците на останалите му 8 деца при квоти, отчитащи направеното от А. Д. в полза на петимата му синове завещание от 1948 г. на 1/3 ид.ч. от притежаваните от него движими и недвижими имоти и нормите на Закона за наследството от 1949 г. за наследствените дялове на децата на наследодателя.
Така постановеното решение не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като касаторът, чието е било задължението, не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК същият е заявил само, че съдът не е приложил основни норми на закона и не е взел предвид наличието на съсобственост върху делбените имоти, без да е посочил по кой правен въпрос приетото от съда противоречи на посочената практика на ВКС. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не е налице противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора съдебна практика:
1. В решение № 617 от 21.02.1983 г. по гр.д.№ 3979 от 1982 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че „наследници по закон” по смисъла на чл.14, ал.2 от Закона за наследството /отм. с ДВ бр.60 от 1992 г./ са не само тези, които при откриване на наследството са призовани да наследяват, а и всички които по закон биха могли да получат наследството. Горното е изложено с оглед тълкуването на разпоредбата на чл.14, ал.2 от ЗН. Това решение на ВС е неотносимо към настоящото дело, по което въобще не е стоял въпроса за приложението на чл.14, ал.2 от ЗН /отм./: завещанието от 07.07.1948 г. е направено в полза на преки наследници на завещателя А. П. Д.- неговите 5-тима синове, а не в полза на лица, които не са негови наследници. Поради това и въззивният съд не се е произнасял и не е бил длъжен да се произнася по въпроса за приложението на чл.14, ал.2 от ЗН /отм./ и съответно няма как да е налице противоречие на обжалваното решение с горепосоченото решение на ВС по този правен въпрос.
2. В решение № 549 от 06.04.1961 г. по гр.д.№ 2008 от 1961 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че низходящите не могат да наследяват неприетото от страна на техните родители или техни възходящи наследство, ако последните са се отказали от наследството или са пропуснали срока по чл.50 от ЗН за приемането му. Това решение също е неотносимо към настоящото дело, по което никой от съделителите не е поставял въпроса за приемането или отказа от наследството на А. П., поради което и съдът не се е произнасял по този въпрос и няка как да е налице противоречие между обжалваното решение и горепосоченото решение на ВС по въпросите за отказа и приемане на наследство. Освен това, по делото няма доказателства преки наследници на А. П. Д. или техни низходящи да са се отказали от наследството му. Що се отнася до приемането на наследството, тъй като А. П. Д. е починал през 1976 г. /тоест наследството му е открито преди 27.07.1987 г./ и до 27.07.1992 г. /когато е отменен чл.50 от ЗН с ДВ бр.60 от 1992 г./ никой не е направил възражение за погасяване по давност на правото да се приеме наследството на А. Д., то съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че наследниците на А. П. могат да приемат наследството му по всяко време /тоест по отношение на тях не се прилага срока за приемане на наследството по чл.50 от ЗН /отм./.
3. В решение № 364 от 27.04.1994 г. по гр.д.№ 85 от 1994 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че наследниците на преживялата съпруга от предишен брак, с която наследодателя е сключил първи по ред брак за него, при възстановяване на собствеността на одържавени имоти наследяват частта на своята майка. Това решение също няма отношение към настоящото дело, при което съпругата на А. П. Д.– Л. М. не е негова преживяла съпруга /починала е много преди него, още през 1910 г./, поради което тя не го наследява, съответно не го наследяват нейните преки наследници. А съгласно решенията на ПК-гр.Б., процесните имоти са възстановени на наследниците на А. П. Д., а не на наследниците на Л. М..
4. Решение № 736 от 05.10.1994 г. по гр.д.№ 593 от 1994 г. на ВС, Първо г.о. касае възстановяването на запазена част от наследството при направен завет. Това решение също е неотносимо към настоящото дело, по което няма завет, а универсално завещание от 1948 г. и по което никой от наследниците на А. П. Д. не е направил възражение за възстановяване на запазената му част от наследството и съответно съдът не е разглеждал, не се е произнасял и не е бил длъжен да се произнася по такова възражение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на В. К. В. срещу решение № 483 от 15.10.2010 г. по в.гр.д.№ 720 от 2009 г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.