О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
София 21.10.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 231/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Д. Х., срещу въззивно решение №132 от 25.03.2010 год. по гр. дело №810/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение №1062 от 24.06.2009 г. по гр.дело №37/2008 г. на Санданския районен съд в частта, с която исковете с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ са уважени съответно за сумите над 1 018.80 лв. и 3 149.02 лв. и в тези части исковете са отхвърлен като неоснователни. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни до пълните предявени размери, защото ищцата не е доказала трудовото и правоотношение за длъжността „търговски представител” да е била изменено по реда на чл.119 КТ с допълнителното споразумение от 28.03.2007 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се до основанията за възникването и изменението на трудовото правоотношението, за изискването за писмена форма на трудовия договор, както и за необходимостта от наличие на конкретен юридически факт, настъпил след възникване на трудовото правоотношение, който дава възможност за прекратяването му от работодателя. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №132 от 25.03.2010 год. по гр. дело №810/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. От представените решения не се установява да са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея в КТ са уредени три основания за възникване на трудови правоотношения – трудов договор, избор и конкурс. По принцип има забрана за едностранното изменение на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда, установени в закона. Съобразно разпоредбата на чл.119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работодателя само при наличие на определени основания. Под основания следва да се разбират установени от закона юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Основанията за прекратяване на трудовия договор са установени по нормативен ред и са изчерпателно изброени. Всяко от тях съдържа фактически състав, който не се припокрива с никой друг.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №132 от 25.03.2010 год. по гр. дело №810/2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.