2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 982
гр. София ,24.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 566 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Ф. С., Н. Н. С., К. Г. К., З. Н. К. и Й. Г. А. са обжалвали въззивното решение на Варненския апелативен съд № 13 от 21.01.2011г. по гр.д.№ 559/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и при данъчна оценка на имота 78 332 лв. не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е подала отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище единствено по основателността на жалбата.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмен отговор и иска да се остави без уважение касационната жалба като му се присъдят разноските по делото.
Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд № 981/12.07.2010 год. по гр.д. 817/2009 год., с което е уважен предявения ревандикационен иск от [фирма], [населено място] против Й. Г. А., К. Г. К. и З. Н. К. на 1/2 ид.ч. от поземлен имот № 10135.2553.29 стар идентификатор пл.№41, както за предаване владението от С. Ф. С. и Н. Н. С., упражнявано за Й. Г. А., К. Г. К. и З. Н. К. на останалата ? ид.ч. от имота и намиращите с в него две сгради с идентификатор № 10135.2553.29.1 и 10135.2553.29.2.
В. съд е приел, че имотът е собственост на ищеца [фирма], [населено място], придобит при преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество с ПМС № 176 от 05.09.1991 год. Ф. С. Ю. е бил настанен в имота през 1976г. с настанителна заповед като работник на държавното предприятие Водоснабдяване и канализация -окръжен клон В. в служебно помещение, състоящо се от стая и антре, въз основа на която е възникнало наемно правоотношение. Той е построил втори етаж с материали на „ВиК”, оградил е мястото, но е плащал наем и е живял в имота като наемател. След смъртта му в имота са останали съпругата му и двамата им сина, а в последните години там живели само С. Ф. С. и семейството му. Промяната в намерението на С. Ф. С. , Н. Н. С., А. Т. и С. С. е осъществена за пръв път при снабдяването им с констативен нотариален акт № 56/2008г. Оттогава до завеждане на исковете – 2009г. не е изтекъл давностен срок от 10 години, за да се приеме за доказано възражението за изтекла придобивна давност в полза на съпрузите С..
В изложението за допускане на касационното обжалване са изложени съображения за неправилност на решението, обобщени като нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са неотносими към основанията на чл.280 ал.1 ГПК съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. В края на изложението са формулирани въпросите тече ли придобивна давност по отношение само на един от членовете на семейството , изключвайки правата на останалите, следва ли за субективното отношение към имота на един от членовете на семейството да се съди по аналогия за намерението на останалите, прекъсната ли е придобивната давност след предприемане на изпълнителни действия само срещу едно лице от семейството, счита ли се едно лице в наемно правоотношение за обект, който не е индивидуализиран в настанителната заповед, бездействието от страна на собственика и упражняването на владение на трето лице води ли до придобиване на собствеността по давност . Поддържат се основанията на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК.
Обобщено въпросите, относими към мотивите на въззивния съд се свеждат до това в кои случаи членовете на семейството на лице, което е било в наемно правоотношение, възникнало от административен акт при действието на З. /отм./ са обвързани от основанието на което наемателят ползва имота и могат ли да го придобият по давност на самостоятелно основание. По първия въпрос съществува задължителна съдебна практика. С ППВС 5/1976г. т.2 е прието, че наемното отношение възниква и за членовете на семейството на настанения на основание чл.13 ал.2 З. /отм./ и ако той почине или напусне жилището, за тези лица наемното правоотношение продължава да съществува. Съгласно ППВС 6/1974г. т.4 наличието на договор или друг юридически акт, с който се отстъпва държане изключва презумпцията на чл.69 ЗЗД. Ако държателят твърди, че е владял имота, трябва да докаже фактът на промяната в намерението , не е достатъчно само да поддържа, че е осъществявал фактическа власт и именно при съобразяване на това тълкуване съдът е изследвал въпроса от кога може да се счете, че е настъпила промяна в намерението на ответниците като е приел, че това е момента на снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност. Следователно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не са налице.
Представените от касаторите решения на ВКС не внасят нюанси в тълкуването на разпоредбите на чл.13 ал.2 З. /отм./ и чл.69 ЗС обусловили решаващите изводи на съда, напротив те са неотносими към разглеждания случай, защото не разглеждат идентични правни въпроси. С решение № 3/1994г. по гр.д.№ 2/1994г. на Пленума на Върховния съд , е прието, че не тече придобивна давност при действието на З. /отм./, решение № 186/1987г. на ВС, ОСГК разглежда въпросите на владението и придобивната давност във връзка с разпоредбите на чл. 59, 181 З. /отм./, и чл.40 ал.2 З. /отм./, на които съдът не е основал решаващите си изводи, решение № 116 /2009г. по гр.д.№ 5733/2007г. на ВКС, ІV г.о. се отнася за владение, основано на предварителен договор за продажба по чл.19 ал.1 ЗЗД, какъвто в случая не е сключван, а в решение № 140 /2006г. на ВКС, І г.о. се разглежда въпросът за придобиване по давност на сънаследствен имот. Ето защо не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Съществуването на задължителна съдебна практика изключва основанието на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Според разясненията в т.4 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за нейното осъвременяване , а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви. При наличие на задължителна съдебна практика , касационното обжалване би могло да се допусне на основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК само при обосноваване на необходимостта от изоставяне на дадените разрешения, каквито доводи не се съдържат в изложението на касаторите по настоящото дело, поради което не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното при липса на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на основание чл.81 във връзка с чл. 78 ал.3 ГПК на ответника [фирма] [населено място] следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 3000лв., представляващи платено възнаграждение на адвокат С. С. по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2011г.
Вторият ответник не е претендирал разноски, поради което не следва да му се присъждат.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 13 от 21.01.2011г. по гр.д.№ 559/2010г.
ОСЪЖДА С. Ф. С., Н. Н. С., К. Г. К., З. Н. К. и Й. Г. А. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 3000 лв. /Три хиляди лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: