ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 989
гр. София, 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 382 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. срещу решение № 1498 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 1579/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация И. Д. С. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1348 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 9127/07 г. на Районен съд [населено място]. Приел е, че през 2001 г. на ищците, като наследници на Х. Х., била призната за възстановяване нива с площ 6.603 дка в м. „В.” на [населено място]. Във възстановения имот бил включен и имот № 721 по КП на к-с „А. мак”, за който не се спори че се владее от ответника. Установено било, че през 1964 г. комисията по З. /отм./ заменила имот на Д. В., като му бил предоставен имот от 0.800 дка в м. „Батална чешма”. За имота той се снабдил с констативен нотариален акт и през 1997 г. го дарил на ответницата. Съдът приел че в полза на праводателя на ответника имало валидно извършена замяна, по силата на която той придобил правото на собственост върху процесния имот. Налице били предпоставките на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като лицето получило имот в замяна на свой собствен, се разпоредило с него. В него освен това, до 01.03.1991 г. била построена сграда, видно от приложения констативен протокол от 1989 г.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси какви са необходимите изисквания за да бъде възстановена собствеността на имот който е предоставен по замяна на друго лице по реда на З. /отм./ и може ли заменен имот да се придобие по давност след изтичане на срока по чл. 79 ал. 2 ЗС. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въпросът за придобиване на спорния имот по давност не е бил разгледан от въззивния съд и не е съществен за конкретното дело, тъй като от различното му разрешаване не би се стигнало до друг резултат по съществото на спора. Затова и цитираната съдебна практика в решения № 496 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 905/08 г. на ВКС І ГО и № 204 от 07.05.2007 г. по гр. д. № 3158/05 г. на ВКС ІV ГО в които се разглеждат въпроси за придобиване на земеделски имоти по давност не са основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС по същия правен въпрос. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Затова и приетото в определения № 665 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 515/09 г. на ВКС ІІ ГО и № 661 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1808/09 г. на ВКС І ГО не могат да бъдат преценени като критерий за допустимост на касационно обжалване. За решение № 775 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 9872/07 г. на Районен съд [населено място] и решение от 15.03.2010 г. по гр. д. № 2072/09 г. на Окръжен съд [населено място] няма данни да са влезли в сила, затова и въз основа на тях не би могло да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика и ВС и ВКС по приложението на чл. 18ж ал. 3 ППЗСПЗЗ. Останалите, изложени аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не могат да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1498 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 1579/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: