ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1351
София, 25 . октомври 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 495 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Търговищкия окръжен съд от 15.12.2010 г. по гр.д. № 365/2010, с което е потвърдено решението на Търговищкия районен съд от 15.10.2010 г. по гр.д. № 860/2010, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 55 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Л. Х. А., представляван от адв. Г. В. от Т., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да преразпита свидетел, когато е необходимо изясняване на обстоятелства, които имат значение за решаването на делото, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Н.С. М. и З. Р. Х. не са подали отговор съгласно изискванията на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците не дължат връщането на претендираната сума, тъй като издадената разписка е предадена на ищеца от адвоката на ответниците, но не се намира у него, с което се опровергава първоначалното му твърдение, че разписката е останала у адвоката на ответниците, който по-късно е починал.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че преразпит на свидетел не се допуска, когато обстоятелствата, за изясняването на които е поискан преразпита нямат значение за решаването на делото. След като свидетелят е установил, че ищецът е получил разписката, в негова тежест е да докаже, че след това тя е изгубена или унищожена не по негова вина. Другите обстоятелства по съставянето и предаването на разписката са без правно значение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд от 15.12.2010 г. по гр.д. № 365/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.