О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1361
гр.София, 26.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1192/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. Й. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 289 от 03.06.2011 г. по гр.д.№ 272/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 9611/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против А. „М.” искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед на директора на Агенцията № 11325/ 16.09.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист” в М. Р., за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 195 лв и за заплащане на удържано при дисциплинарното уволнение трудово възнаграждение в размер 746,70 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси 1.следва ли при искането на обяснения от работника работодателят да посочи конкретните нарушения, за които му търси дисциплинарна отговорност и 2.отговаря ли на изискванията на чл.195 от КТ заповед за налагане на дисциплинарно наказание, в която не са посочени данни за датата на извършване на нарушението. Повдига също така оплаквания за начина, по който въззивният съд е тълкувал доказателствата по делото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация А. „М.” не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ответникът и касаторът са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, прекратено със заповед от 16.09.2010 г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Основание за това е дало извършено дисциплинарно нарушение, преди налагането на което работодателят е поканил по реда на чл.193 от КТ ищеца да даде обяснения във връзка със събраните материали по преписката за нарушението. Прието е, че заповедта е надлежно мотивирана в съответствие с изискванията на чл.195 от КТ. Съдът е счел за установено само едно от извършените нарушения, описани в заповедта – това на 18.07.2010 г., при което ищецът е допуснал в негово присъствие да се изнасят стоки не по надлежния режим от склад под митнически икономически режим. Това нарушение е преценено като достатъчно тежко, за да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, първият от поставените от касатора материалноправни въпроси обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, правните изводи на въззивния съд съответстват на тази практика, включително на обвързващата такава, създадена на основание чл.291 от ГПК (решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 826/ 2009 г. и гр.д.№ 1035/ 2009 г., постановени в производство по чл.290 от ГПК). Съгласно уеднаквената с тези решения практика, законът не поставя изискване за форма, в която да се облече искането на работодателя за даване на обяснения по повод извършено от работника дисциплинарно нарушение. Искането може да бъде формулирано чрез препращане към друг документ (в случая към документите, приложени по съставената преписка). Ако работникът не е възразил, че не разбира за какво точно му се търсят обяснения, изискването на чл.193 от КТ се счита спазено и уволнението не може да бъде счетено за незаконно на формално основание. Правните изводи в обжалваното решение съответстват на тази практика, а не са в противоречие с нея.
Що се касае до въпроса отговаря ли на изискванията на чл.195 от КТ заповед за налагане на дисциплинарно наказание, в която не са посочени данни за датата на извършване на нарушението, той не обуславя въззивното решение. Съдът е счел уволнението за законно поради извършеното от ищеца на 18.07.2010 г. дисциплинарно нарушение, а не заради другите нарушения, които в заповедта са посочени не с конкретна дата, а с период на извършването им. За конкретното нарушение датата е посочена, а въпросът дали за другите нарушения (счетени за недоказани от въззивния съд) работодателят е посочил правилно момента на извършването им, е без значение за крайния изход от спора.
Що се касае до това, дали въззивният съд е обсъдил правилно доказателствата по делото, касационната инстанция не може да проверява това в производството по чл.288 от ГПК. При допускане на касационното обжалване съдът контролира как въззивният съд е отговорил на поставените му правни въпроси, но не и дейността на този съд по установяване на фактите.
Поради това не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 289 от 03.06.2011 г. по гр.д.№ 272/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: