О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1006
гр. СОФИЯ ,31.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 301/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Боне Р. С. и С. А. С. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А въззивен състав от 31.08.2010г. по гр.д.№ 2976/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК .
Ответниците не са изразили становище по касационната жалба.
С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 24 състав № 169 от 19.12.2008г. по гр.д.№ 8757/2002г. , с което са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от Боне Р. С. и С. А. С. за установяване правото им на собственост по отношение на М. Р. Р., Л. Р. Р., Л. Б. А., Н. Б. В., П. И. Ц., Х. И. Г., С. В. Т. и Столична община върху реална част от УПИ VІІІ-1921 кв.7 по плана на [населено място] с площ от 361 кв.м.
В. съд е приел, че ищците са загубили собствеността върху спорната част от имота след като през 1990г. е изменен регулационния план и тази част от техния имот е придадена към новообразувания парцел VІІІ-1921 . Регулацията е била приложена през 1990г., тъй като е заплатена стойността на мястото и е издаден на основание чл. 134 ал.2 З. /отм./ констативен нотариален № 93/1990г.
Искането за допускане на касационното обжалване се основава на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК като се поддържа, че по същественият за решаването на спора въпрос за условията , при които се счита приложена регулацията при действието на З. /отм./ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР 2/1993г. на ВС, ОСГК, решение № 32/2004г. по гр.д.№ 2590/2002г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 89 от 31.05.2002г. на ВКС, ІV г.о.
При сравнение на решаващите изводи на съда по поставения правен въпрос и цитираните решения не се констатира противоречие. ТР 2/1993г. на ВС, ОСГК е неприложимо за разглеждания случай, защото в него се разрешава въпросът за прилагане на регулацията във връзка с изменение на регулационния план в хипотезата на чл.33 З. /отм./ . Прилагането на регулацията като условие за придобиване на собствеността върху придадените части към други имоти настъпва съгласно чл.87 ал.7 ППЗТСУ /отм./ с изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат, а по отношение на застрояването – с полагане на фундаментите на строежите по одобрен архитектурен проект. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че тези условия са настъпили, доказателство за което е съставения констативен нотариален акт на основание чл.134 З. /отм./. Този извод не противоречи на останалите две решения, на които се позовават касаторите, в които е прието, че регулацията не може да се счете за приложена ако придадената по придаденият по дворищната регулация имот не е заплатен.
В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на решението, които не са относими към производството по чл.288 ГПК. Изведените въпроси се основават на тълкуването на събраните по делото доказателства без да се обосновават специалните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд,първо гражданско отделение
О П Р Е ДЕ Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А въззивен състав от 31.08.2010г. по гр.д.№ 2976/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: