3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1022
гр. СОФИЯ ,02.11.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 328/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Д. Д. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 197 от 25.05.2010г. по гр.д.№ 164/2010г. , с което са отхвърлени предявените от него срещу Д. Д. Р. и А. Я. Р. искове за установяване, че те не са собственици на двата гаража в северната част жилищна сграда – калкан , построена в УПИ ХХІІ кв.109 по плана на [населено място] , както и за прогласяване нищожността на договора за продажба , сключен с нот.акт № 80/2003г. и за отмяна на нотариалния акт.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал. 1 и 2 ГПК , приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците са подали отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че на са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
В. съд е възприел на основание чл. 272 ГПК мотивите на районния съд, според които с оспорения договор са продадени два гаража и обособено жилище, представляващо стая със самостоятелен вход, санитарен възел, находящи се в северната жилищна сграда в УПИ ХХІІ кв.109 по плана на [населено място] , които са изградени в съответствие с одобрения архитектурен проект. Предвиденият по този проект гараж на кота -2.40 представлява самостоятелен обект , изключен от общите части по предназначение, и е бил собственост на продавачите по оспорения договор за продажба, съответно купувачите са го придобили въз основа на договора. По отношение на обособеното жилище също е прието, че е самостоятелен обект на кота -2.40 и не представлява незаконно преустроено мазе след като мазетата са били предвидени на кота – 4.80.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа , че решението противоречи на съдебната практика , в която се приема,че промяна в предназначението на помещенията в конкретна жилищна сграда задължително следва да се извърши на база на одобрен архитектурен проект. Така поставен въпросът стои извън решаващите изводи на съда , който е приел, че помещенията са изградени по първоначално утвърдения архитектурен проект, следователно не е налице общото основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. От друга страна не е налице и специалната предпоставка на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като представените решения не обосновават извод за противоречива съдебна практика. В решение № 698 от 22.11.2005г. по гр.д.№ 167/2004г. на ВКС, ТК, І т.о. този въпрос не е разглеждан, в него се дава тълкуване на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм/ и е разгледан спор по Закона за обществените поръчки и конкретно за приложението на чл.16 ал.1 т.4 от този закон, който няма никаква връзка с разглеждания по настоящото дело спор. Другите решения, които се представят са на Върховния административен съд, които съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не се включват в съдебната практика по чл.280 ГПК. С оглед на изложеното няма основания за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос изисква ли се одобрен архитектурен проект при промяна в предназначението на помещения в жилищната сграда.
Във втория раздел на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. То е налице съгласно разясненията на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, когато решаващият за делото въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение е свързан с тълкуване на неясна правна норма, по която няма създадена съдебна практика или когато съдебната практика е неправилна и следва да бъде изоставена с цел точното прилагане на закона и развитие на правото. Поставените от касатора въпроси: без наличие на валидни строителни книжа, на базата на удостоверение, издадено от общината може ли да се приеме, че е налице годно преустройство, в чия тежест е доказването съществуващо преустройство и възможно ли е доказване на отрицателни факти не са от такъв характер и съдът не се е произнасял по тях. Както вече се посочи решението на съда се основава на предназначението на гаражите по първоначалния архитектурен проект и местоположението на мазетата на различна кота от жилищната стая , предмет на разпореждането. Следователно въззивният съд не е правил извод за статута на помещение, преустроено без да са издадени съответните строителни книжа, а оттам не е се е налагало да преценява значението на факти при разпределяне на доказателствената тежест между страните в посочения от касатора аспект. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 197 от 25.05.2010г. по гр.д.№ 164/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: