О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1385
София, 02.11. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 348/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. В., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Ж. К., срещу решение №608 от 23.12.2010 г. по гр. дело №887/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение №770 от 13.10.2010 г. по гр.дело №1707/2010 г. на Пазарджишкия районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че решението за новото щатно разписание е взето от компетентен орган, а съкратената длъжност на ищцата „специалист управление на човешки ресурси” в отдел ТРЗ е била единствена, поради което извършването на подбор не е било задължително.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси, отнасящи се за това дали съобразно разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК във въззивното производство е било допустимо приемането на протокол на СД, с който се установява вземането на решение за съкращаване на щата и длъжностните характеристики на всички служители от отдел „ТРЗ”, кой е компетентният орган за вземане на решение за съкращаване на щата на акционерно дружество и бил ли е задължителен подборът между нея и заемащата длъжност „завеждащ личен състав”. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №608 от 23.12.2010 год. по гр. дело №887/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Повдигнатите материалноправни въпроси са правнорелевантни, но не се решават противоречиво от съдилищата. Във възложеното оперативно управление на изпълнителния директор на акционерното дружество се включва и правомощието да се определя численият състав на работниците и служителите като се прави вътрешно разделение на труда в предприятието без за това да се изисква решение на Съвета на директорите на дружеството. Определянето общия брой на работниците и служителите и разпределението на работата между тях по трудови функции не са съществени организационни промени. Това е решение за ефективно осъществяване на търговската дейност на дружеството, което е необходимо да се взема оперативно. Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. В случая трудовите функции за длъжностите „специалист управление на човешки ресурси” и „завеждащ личен състав” не са такива. Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност /както е в разглеждания случаи/ или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Според изложеното дотук следва да се приеме, че повдигнатият процесуалноправен въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като приетите във въззивното производство протокол на СД, с който се установява вземането на решение за съкращаване на щата и длъжностните характеристики на всички служители от отдел „ТРЗ”, са неотносими.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №608 от 23.12.2010 г. по гр. дело №887/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА С. С. В., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.