О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1390
гр.София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1217/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. Р. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5901 от 14.12.2010 г. по гр.д.№ 7863/ 2010 г., с което е потвърдено в обжалваната част решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 38575/ 2009 г. По този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] (в несъстоятелност) искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Й. И., извършено със заповед № 2495/ 01.07.2009 г. на оперативния директор на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник приготовление на изолационни материали и смеси” и за заплащане на сумата 6 712,56 лв – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, давайки неправилен отговор на материалноправните въпроси може ли синдикът на търговец в несъстоятелност да упълномощава трети лица с правото за прекратяване на трудови правоотношения без разрешение на съда и ползва ли се от закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ онзи работник, който е подведен от работодателя да подпише декларация, че не страда от заболяване по Наредба № 5 от 1987 г. на М., макар че е имал такова. За да се отговори на тези въпроси, които според нея са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] (в несъстоятелност) не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът и жалбоподателката са били в правоотношение, възникнало от трудов договор. Работодателят е извършил реално съкращаване на щата за всички длъжности „работник приготовление на изолационни материали и смеси” в предприятието и не е имал задължение да извършва подбор. Към момента на връчване на уволнителната заповед ищцата е подписала декларация, че не страда от болест по Наредба № 5 от 1987 г. Синдикът на предприятие в несъстоятелност има валидно право да прекратява трудовите договори с неговите служители, включително свободно да делегира това право на трети лица.
При тези изводи на въззивния съд поставените от жалбоподателката правни въпроси обуславят въззивното решение, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. но ОСГТК на ВКС предпоставките по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК са налице тогава, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице. Търговският закон в частта относно правомощията на синдика не е непълен или неясен и по прилагането му няма неправилна практика. Синдикът на предприятие в несъстоятелност го представлява и може да прекратява трудовите договори с негови служители. Той може да прехвърли тези си права на друго лице от предприятието с пълномощно. Упълномощителната сделка не се нуждае от предварително съдебно разрешение, за да породи действие и поражда правните си последици без за целта да е необходимо издаване на определение от съда.
По втория въпрос също е налице съдебна практика (включително уеднаквена по реда на чл.291 от ГПК), която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Според тази практика, когато работодателят е изправен по отношение на задължението, възложено му с чл.1 ал.2 от Наредба № 5/ 1987 г. на М., поискал е от работника информация страда ли от заболяване по тази наредба и е получил писмено отрицателен отговор, той не може да бъде държан отговорен за извършване на незаконно уволнение (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 2750/ 2001 г., решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 477/ 2010 г.). Следователно и вторият поставен от жалбоподателката въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и не може да обоснове допускането на обжалваното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5901 от 14.12.2010 г. по гр.д.№ 7863/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: