О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1397
гр.София, 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1272/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Н. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 661 от 18.05.2011 г. по гр.д.№ 448/ 2011 г. С него е частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 6894/ 2009 г., като по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на Р. А. С. сумата 3 739,78 лв – обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот в [населено място] на [улица] за период 16.04.2007 г. – 30.07.2009 г., както и сумата 651,80 лв – обезщетение за забавено плащане на сумата 3 739,78 лв за същия период. За разликата до пълните предявени размери съответно от 5 300 лв и 700 лв исковете са отхвърлени.
Жалбоподателката В. Т., която е ответник по делото, атакува решението в осъдителната по отношение на нея част. Като основание за допускане на касационно обжалване същата сочи материалноправните въпроси дължи ли съсобственикът обезщетение на останалите съсобственици, ако не е в състояние да ползва общата вещ, макар че я държи; дължи ли се такова обезщетение при невъзможност за ползване на апартамент, предвид липсата на обзавеждане и длъжен ли е съдът да вземе предвид това обстоятелство; дължи ли се такова обезщетение на друг съсобственик, достъпът на който до имота е ограничен със заповед по ЗЗДН. Според жалбоподателката по първия въпрос има противоречива практика, а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна Р. С. (ищец по делото) оспорва жалбата, твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в осъдителната му част и моли искането в тази насока да бъде отклонено.
Същият е подал насрещна касационна жалба срещу решението в частта, в която са отхвърлени частично исковите му претенции. Счита, че съдът неправилно приложил института на съсобствеността и повдига материалноправният въпрос дали съсобственик дължи разноски, направени от друг съсобственик в общия имот, които не са необходими и полезни. Повдига също процесуалноправните въпроси длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи на страната, да обсъди доказателствата по делото и да изложи мотиви в тази връзка. Според него въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, на което основание претендира касационното обжалване да бъде допуснато, за тази част от решението, с която частично са отхвърлени исковете му.
Ответницата В. Т. оспорва насрещната касационна жалба с доводи, че решението на съда (в отхвърлителната му част) е съобразено с практиката на ВКС и няма основания да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата на В. Т. за допустима, обаче искането й за допускане на касационно обжалване на въззивното решението е неоснователно.
За да го постанови, въззивният съд е приел от правна страна, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака са придобили процесния недвижим имот – апартамент в [населено място], при условията на съпружеска имуществена общност. С влязло в сила решение бракът е прекратен, след което жилището, (то е семейно по смисъла на СК), се притежава от страните в обикновена съсобственост. С бракоразводното решение ползването му е предоставена на ответницата Т., която го обитавала заедно с двете родени от брака непълнолетни деца за исковия период. Ищецът С. е изнесъл част от обзавеждането на апартамента, но той не е останал без мебели и използването му по предназначение е било възможно. Липсата на обзавеждане е факт, който е съобразен при определяне на размера на дължимото обезщетение. Такова се дължи, като се вземат предвид запазените права на децата и лошото състояние на имота. От обезщетението са прихванати половината от средствата, които ответницата е разходвала за ремонт и ползите, от които е била лишена поради това, че ищецът С. е използвал изцяло съсобствения между тях гараж.
При тези правни изводи на въззивния съд първите два поставени от жалбоподателката Т. материалноправни въпроса (единият от тях неправилно считан за процесуалноправен) не обуславят въззивното решение. За изхода от делото няма значение как ще бъде отговорено на въпроса дължи ли съсобственикът обезщетение на останалите съсобственици, ако не е в състояние да ползва общата вещ, макар че я държи, след като по делото е прието, че жалбоподателката е била в състояние да ползва процесния апартамент по предназначение за исковия период. Без значение за конкретния спор е и това, дали се дължи такова обезщетение при невъзможност за ползване на апартамент предвид липсата на обзавеждане. Съдът е приел, че апартаментът за исковия период е бил частично обзаведен и е отчел това обстоятелство при определяне на размера на обезщетението. Следва да се отбележи, че фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не могат да бъдат изследвани. Допускането на обжалването се предпоставя от правните изводи на въззивния съд при приетите от него за установени факти, без касационната инстанция да може да приема нови фактически положения. При фактическата обстановка, изложена от въззивната инстанция, горепосочените материалноправни въпроси са разрешени в смисъла, в който се поддържа и от самата ответница, така че какъвто и отговор да им бъде даден, решението в осъдителната част не би било променено.
Що се касае до въпроса дължи ли се обезщетение на съсобственик, чиито достъп до имота е ограничен със заповед по ЗЗДН, той обуславя решението, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът е съобразил установената практика, според която при предоставяне на ползване на съсобствено семейно жилище след прекратяване на брака, ползващият съпруг дължи обезщетение на отстраненият независимо от това, че отстранението се извършва по силата на съдебно решение. Този извод не се променя, когато наред с решението за отстраняване от семейното жилище против неползващият съсобственик е постановено и решение с наложена мярка по ЗЗДН, ограничаваща този достъп. И в този случай обезщетението по чл.31 ал.2 от ЗС е дължимо.
Предвид изложеното съдът приема, че по жалбата на В. Т. касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При това положение към разглеждане на насрещната касационна жалба на Р. С. не следва да се пристъпва, с оглед изричната разпоредба на чл.287 ал.4 от ГПК.
С оглед изхода от спора ответницата дължи на ищеца разноските по касационното производство, направени за защита срещу касационната й жалба. Разноските по насрещната касационна жалба не следва да се възлагат в нейна тежест, тъй като същата не е разгледана от съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА по жалба на В. Н. Т. касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 661 от 18.05.2011 г. по гр.д.№ 448/ 2011 г.
ОСЪЖДА В. Н. Т. да заплати на Р. А. С. сумата 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: