О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1411
гр.София, 04.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1356/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. К. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 258 от 30.06.2011 г. по гр.д.№ 360/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 3881/ 2008 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск, квалифициран по чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата 10 000 лв – обезщетение за търпени неимуществени вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправният въпрос длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, състоящи в липса на указания за кои релевантни факти страната не сочи доказателства (чл.146 ал.2 от ГПК). Освен това касаторът повдига и процесуалноправният въпрос длъжен ли е въззивният съд да се мотивира защо отхвърля доводите на страната за извършени процесуални нарушения от въззивния съд, когато отказва събирането на доказателства във въззивната инстанция на основание чл.266 ал.3 от ГПК. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на обжалването.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата и счита, че обжалването не следва да бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да го постанови, въззивният съд е приел, че обезщетение по чл.49 от ЗЗД има право да получи това лице, за което е установено, че е търпяло вреди, произлезли от чуждо виновно и противоправно поведение, осъществено при извършване на възложена от ответника работа. Ищецът е търпял вреди, но те не са настъпили в причинна връзка от поведението на служители на ответното дружество. При образуването на въззивното производство направеното във въззивната жалба на ищеца искане за допускане на свидетели е отхвърлено с определение от 21.04.2011 г., което не е мотивирано. В съдебно заседание от 31.05.2011 г. касаторът е подновил искането си за разпит на свидетели, но с протоколно определение то пак е отхвърлено от съда по съображения, че първата инстанция е извършила надлежен доклад на делото, а искането за свидетели не е направено своевременно.
При тези мотиви на въззивната инстанция процесуалноправният въпрос длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, състоящи в липса на указания за кои релевантни факти страната не сочи доказателства, не обуславя обжалваното решение. В случая окръжният съд не е отказал да отстрани нарушения, свързани с доклада по делото, а е приел, че такива нарушения няма. Събирането на нови доказателства във въззивното производство е отказано поради това, че не са поискани нито с исковата молба, нито в първото проведено по делото съдебно заседание, макар да е извършен редовен доклад. Поради това поставеният от касатора правен въпрос свързан с приложението на чл.146 ал.2 от ГПК е без значение за изхода от спора и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Без значение за изхода от спора и въпросът длъжен ли е въззивният съд да се мотивира защо отхвърля доводите на страната за извършени процесуални нарушения от въззивния съд, когато отказва събирането на доказателства във въззивната инстанция на основание чл.266 ал.3 от ГПК. Действително, първоначално въззивният съд се е произнесъл по искането за допускане на свидетели без да изложи мотиви за това, но сам е отстранил допуснатото нарушение в първото по делото съдебно заседание, в което отново е разгледал искането за събиране на гласни доказателства и го е отхвърлил с мотивирано определение. Заради това както и да се отговори на поставения от жалбоподателя процесуален въпрос, това не би се отразило на съдебния акт като краен резултат. Без значение е дали въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, след като какъвто и отговор да получи този въпрос, изходът от спора би бил същия.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 258 от 30.06.2011 г. по гр.д.№ 360/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: