О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр.София, 04.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на втори ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 589/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. М., действащ като едноличен търговец [фирма], срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 1217/ 23.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 232/ 2011 г., с което е потвърдено определение на Смолянски окръжен съд по гр.д.№ 40/ 2010 г. за връщане на частния жалбоподател на подадената от него искова молба срещу [община] поради невнасяне на дължимата държавна такса в определения от съда срок.
Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано – липсва обсъждане на доводите му. Счита, че обжалването следва да бъде допуснато за да се отговори на процесуалноправният въпрос длъжен ли е съдът да даде нов срок за внасяне на дължима държавна такса тогава, когато е обжалван отказът за освобождаване от това задължение и срокът за внасяне е изтекъл преди да приключи процедурата по обжалването. Моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Ответната страна [община] не взема становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Първоинстанционното производство е образувано на 29.03.2010 г. по предявена от Р. М. против [община] осъдителни искове за сумите 107 121 лв главница и 38 564 лв лихви за забава. С разпореждане от 23.04.2010 г. съдът е указал на ищеца да внесе държавна такса от 5 827,40 лв с предупреждение, че в противен случай исковата молба ще бъде върната. На 10.05.2010 г. ищецът е подал молба за освобождаване от държавна такса, която е отхвърлена с разпореждане на първоинстанционния съд от 15.06.2010 г., влязло в сила на 29.10.2010 г. С разпореждането е бил даден срок за внасяне на таксата, изтекъл по време на обжалването му. След влизане на акта в сила съдът е постановил връщане на исковата молба, без да определи нов срок за внасяне на таксата. Впоследствие, по молба на Р. М., с разпореждане от 16.12.2010 г., съдът е определил нов седмичен срок за внасяне на дължимата такса, като указанията му не са изпълнени и в този нов срок.
При това положение формулираните от касатора правни въпроси са без значение за изхода от спора. Няма значение как ще им бъде отговорено, защото първоинстанционният съд е дал и втора възможност за внасяне на дължимата държавна такса, но ищецът въпреки това не е изпълнил дадените му указания. Следователно е без значение дали след като е влязъл в сила акта, отхвърлящ молбата за освобождаване от държавна такса, съдът трябва да уведоми още веднъж ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба. Такова второ уведомяване фактически е извършено по делото и поради това, както и да се отговори на поставените от касатора въпроси, това не би се отразило на въззивното определение като краен резултат. По въпроси, които са без значение за изхода от спора, не може да бъде допуснато касационно обжалване (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски апелативен съд № 1217/ 23.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 232/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: