2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 547/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1057
гр. София, 11.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 547 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ж. Р. М. обжалва решение № 39 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 769/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. Р. М. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 56 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 223/06 г. на Районен съд [населено място] и е прекратил производството по предявения от Ж. М. срещу М. Р. иск за намаляване на извършено от Р. Р. дарение на две ниви, имоти № 009012 и № 009013 по плана за земеразделяне на [населено място] с площ съответно 95.001 дка и 20.657 дка.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос може ли иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част да бъде предявен в отделно от делбата производство. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
В. съд е приел, че правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство може да бъде упражнено в първата фаза на делбеното производство или извън него, но преди влизане в сила на решението по допускане на делбата. В друго, вече приключено производство, Ж. М. е предявил срещу М. М. иск за делба на земеделски имоти, вкл. и на процесните две ниви. С влязло в сила решение № 78 от 28.06.2005 г. по гр. д. № 68/05 г. Районен съд [населено място] е допуснал делба на други два имота, като е отхвърлил иска за делба на процесните две ниви като е приел, че те са дарени на М. М.. С оглед установените факти съдът е прекратил производството по иска с правно основание чл. 30 ЗН тъй като между страните има влязло в сила решение с което е отречено че имотите са съсобствени, то има сила на пресъдено нещо и е налице пречка за осъществяване на ново производство със същия предмет.
Обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения съществен въпрос. Според решение № 2582 от 20.10.1973 г. по гр. д. № 1656/73 г. на ВС І ГО възстановяването на запазената част на наследника може да стане и в отделно производство преди делбата. В решение № 209 от 01.06.2000 г. по гр. д. № 677/99 г. на ВКС І ГО също е прието, че искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания може да се предяви самостоятелно с отделен иск, както и чрез възражение по висящ делбен процес, включително и пред въззивния съд. В случая обаче, към момента на предявяване на иска по чл. 30 ЗН на 23.10.2006 г., между страните не имало висящ делбен процес, тъй като решението на ВКС по допускането на делбата, в което е разгледан и въпроса за намаляване на дарението е постановено на 11.07.2006 г.
Тъй като няма противоречиво разрешаване на съществения за спора въпрос, няма основание касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 500 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 769/10 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Ж. Р. М. да заплати на М. Р. М. 500 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: