3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 405/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1056
гр. София, 11.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 405 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Х. Д. Ц. обжалва частично решение № 521 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 590/10 г. на Софийски окръжен съд. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация И. Д. Ц. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 20 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 281/06 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която са определени квотите на съделителите от жилище в [населено място] и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на апартамент в[жк] [населено място]. В отменената част е постановил ново решение, с което е намалил на основание чл. 30 ЗН завещателно разпореждане извършено от наследодателя Д. Ц. и е възстановил запазената част на Х. Ц. от наследството в размер на 3/8 ид. ч. Определил е квотите на съсобственост за жилището в К. в размер на 25/72 ид. ч. за Х. Ц. и 47/72 ид. ч. за И. Ц.. Допуснал е делба на апартамент в[жк]при квоти 73/96 ид. ч. за Х. Ц. и 23/96 ид. ч. за И. Ц.. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба на жилището в [населено място] и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на дюкянско помещение в същата жилищна сграда. Обезсилил е решението в частта, в която са отхвърлени исковете за делба на ? ид. ч. от УПИ ІХ-884 и УПИ VІІ-884 в кв. 57 по плана на [населено място] и на апартамент в[жк]на [населено място], като е прекратил производството по делото в тази част.
Съдът приел за установено, че страните са брат и сестра, наследници на Д. Ц. починал на 03.08.2002 г. и на Ц. Ц., починала на 15.05.2003 г. През 1963 г. Д. Ц. бил признат за собственик на апартамент в Ж. в [населено място],[жк]. При делба през 1980 г. на наследодателя бил поставен в дял етаж от къща в [населено място], като за дела си той заплатил суми за уравнение. През 1993 г. Д. Ц. завещал на сина си И. цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл. апартамента в[жк], както и къщата в К.. През 2004 г. И. продал на сестра си Х. собствената си ? ид. ч. от апартамента в[жк]. С оглед на доказаните факти съдът приел, че не е налице основание за унищожаемост на завещанието по чл. 43 ал. 1 б. “а” ЗН. Съдът обсъдил психиатричните експертизи според които към 1993 г. Д. Ц. не е страдал от психическа болест или слабоумие, а от соматични заболявания които нямали пряко отношение към способността му да действува разумно, затова бил в състояние да разбира постъпките си. Приел също така, че завещанието било универсално, независимо че в него примерно е посочено имуществото което завещателя притежава и то произвело своето правно действие. Тъй като се касае за общо завещателно разпореждане, не следвало да се образува маса от наследствените имоти по чл. 31 ЗН. Намалението следвало да се извърши с дробна част от цялото имущество. Запазената част при две деца и съпруг била по ? ид. ч., съгласно чл. 29 ЗН. Съделителката Х. направила възражение за възстановяване запазената част и на своята майка, което било допустимо с оглед приетото в ППВС № 7/73 г. т. 3 б. “б”. Тъй като запазената част на ищцата била ?, а запазената част от наследството на нейната майка било 1/8, бъде 3/8 ид. ч. от наследството на Д. Ц. трябвало да бъдат върнати на Х. и подлежат на делба.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси дали завещателят е бил в състояние да действа разумно при съставянето на саморъчното завещание; следва ли да се образува маса от всички наследствени имоти тогава когато завещанието е универсално; какъв е размерът на разполагаемата част при наследници по закон преживял съпруг и две деца; следва ли съдът да изложи мотиви по всички твърдения и доводи на страните. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Въпросът дали завещателят е бил в състояние да действа разумно при съставянето на саморъчното завещание е фактически, затова приетото в решение № 83 от 23.02.2004 г. по гр. д. № 288/03 г. на ВКС ІІ ГО не е основание за допускане на касационно обжалване. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки казус. Доводите на касатора следва ли съда да изложи мотиви по всички твърдения и доводи на страните се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК. Освен това определение № 508 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 4844/08 г. на ВКС І ГО е постановено по реда на чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК. То не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция.
ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса какъв е размерът на разполагаемата част при наследници по закон преживял съпруг и две деца. В решението си въззивният съд е приел, че запазената част на низходящи и съпруг е по ? ид. ч., съгласно чл. 29 ЗН, затова решението не противоречи на ППВС № 1 от 26.05.1984 г. по гр. д. № 1/84 г., според което когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като при две деца тя е 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, от имуществото на наследодателя. По този въпрос няма противоречие по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и с решение № 1407 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 6054/07 г. на ВКС ІІ ГО, в което също е прието, че разполагаемата част при тази хипотеза е ?.
В решението си въззивният съдът е приел, че когато се касае за общо завещателно разпореждане, не следва да се образува маса от наследствените имоти по чл. 31 ЗН, а намалението следва да се извърши с дробна част от цялото имущество, размерът на което се определя по чл. 29 ЗН. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр. д. № 240/03 г. на ВКС І ГО не касае разглежданата хипотеза при която наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез универсално завещание, а в него съдът е преценил дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН със завети или дарения, в който случай е необходимо най-напред да се определи масата по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаеми части. В този смисъл е и приетото в решение № 1144 от 26.11.2008 г. по гр. д. № 4899/07 г. на ВКС V ГО. Следва да се посочи също така, че основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за противоречива практика може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване, независимо че има влезли в сила решения в които поставеният въпрос е решен по различен начин. По формулирания въпрос е даден отговор в две решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК. В решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/10 г. на ВКС ІІ ГО е прието, че чрез универсално завещание завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл. 31 ЗН тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества от които лицата по чл. 28 ал.1 ЗН биха могли да получат онова което съставлява тяхната запазена част от наследството. В решение № 187 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1780/09 г. на ВКС І ГО също е прието, че когато право на запазена част от наследството е накърнено с едно универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 521 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 590/10 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: