О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1461
гр.София, 21.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1380/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. А. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 38 от 08.03.2011 г. по гр.д.№ 9/ 2011 г. в частта му, в която след като е отменено частично решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 62/ 2010 г., е отхвърлен предявения от касатора против П. на Република България иск, квалифициран по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1 000 лв до 12 500 лв. В останалата част въззивното решение не е атакувано и е влязло в сила.
За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване, касаторът-ищец повдига материалноправните въпроси има ли значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ съдебното минало на ищеца и трябва ли съдът да съобрази относителната тежест на другите му осъждания, както и може ли да се квалифицира като опасен рецидив деяние, за което ищецът е оправдан. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна – П. на Република България – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлящата иска част е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил обвинен неоснователно в извършване на тежко престъпление, бил е задържан под стража като мярка за неотклонение от 16.03.2007 г. до 03.12.2007 г., но впоследствие е бил оправдан за извършването му (с влязла в сила на 29.10.2008 г. присъда). За периода от 1986 г. до 2007 г. ищецът е осъждан за извършвани престъпления 12 пъти, за осъжданията си многократно е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, от 01.03.2007 г. е изтърпявал наказание две години и шест месеца лишаване от свобода по друго дело. Воденото наказателно преследване се е отразило неблагоприятно на психиката на ищеца и е довело до конфликти в близкото му окръжение. Тези неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от прокуратурата, като се съобразят осъжданията на дееца и обстоятелството, че и понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода.
При тези мотиви на въззивния съд въпросът дали може да се квалифицира като опасен рецидив деяние, за което ищецът е оправдан, не обуславя въззивното решение. Съдът не се е занимал с такъв въпрос и не с такива мотиви искът е частично отхвърлен, поради което същият не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите въпроси имат значение за спора, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При постановяване на съдебното решение съдът е взел предвид установената практика, според която предходните осъждания на дееца не могат да бъдат вземани предвид като обстоятелство относно дължимият размер на обезщетението (решения по гр.д.№ 1091/ 2009 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 372/ 2010 г., ІV г.о.), но могат да бъдат отчитани като обстоятелство, сочещо доколко поредното му задържане под стража и повдигнато обвинение са оказали влияние върху неговата личност. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правни въпроси, по които съществува уеднаквена съдебна практика, не могат да имат значението по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Ето защо касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 38 от 08.03.2011 г. по гр.д.№ 9/ 2011 г. в обжалваната от С. А. П. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ