О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1460
гр.София, 21.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1382/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. П. Н. и А. А. Я. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02.05.2011 г. по гр.д.№ 857/ 2008 г. С посоченото решение, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 7229/ 2006 г., по предявен от Й. В. Б. срещу касаторите иск, е развален договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № **/ 23.03.2000 г. по н.д.№ 42/ 2000 г. на нотариус рег.№ ***, между Й. Б., като прехвърлител и М. Н., като приобретател.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си отговаряйки неправилно на правните въпроси може ли съдът да се произнася по факти и обстоятелства, настъпили след завеждане на исковата молба, които са предмет на друго дело; допустимо ли е да не се разгледа направено възражение за трансформация на задължения за издръжка и гледане в паричен еквивалент; само при обективна невъзможност на кредитора и длъжника ли може да се трансформира задължението за гледане и издръжка с парично заплащане; възможно ли е такава трансформация да бъде извършена по взаимно съгласие на страните, изразено в нотариално заверена декларация. Счита, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и моли на това основание обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна – Й. Б. – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ищцата е прехвърлител по този договор, ответниците са го придобили при условията на съпружеска общност. Задължението за издръжка и гледане е изпълнявано до 2005 г., след което изпълнението е преустановено, като ответниците не са трансформирали натуралното задължение в парично. Неизпълнението на задължението е трайно състояние и обуславя възникване в полза на прехвърлителя на право да развали договора.
При тези мотиви на въззивния съд поставените материалноправни въпроси допустимо ли е да не се разгледа направено възражение за трансформация на задължения за издръжка и гледане в паричен еквивалент; само при обективна невъзможност на кредитора и длъжника ли може да се трансформира задължението за гледане и гледане с парично заплащане; възможно ли е такава трансформация да бъде извършена по взаимно съгласие на страните, не обуславят въззивното решение. На нито един от тези въпроси съдът не е давал отговор и то не по друга причина, а защото ответниците (сега касатори) не са повдигали тези въпроси. Във въззивното производство същите не са правили доводи в тази насока, а и пред първата инстанция въпроси, свързани със забава на кредитора – прехвърлител и с трансформация на задължението в парично, не са били поставяни. Поставянето им за първи път пред касационната инстанция е недопустимо, защото какъвто и отговор да бъде даден на тези въпроси, това не би дало възможност обжалваното въззивно решение да се прецени като неправилно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може да допусне обжалваното решение до контрол по въпрос, който е без значение за изхода от спора.
Не обуславя въззивното решение и процесуалноправният въпрос. може ли съдът да се произнася по факти и обстоятелства, настъпили след завеждане на исковата молба, ако те са предмет на друг спор. Действително, съдът е държал мотиви, че има неизпълнение след завеждане на исковата молба, но основното му съображение за разваляне на договора е трайното състояние на неизпълнение през 2005 г., т.е. преди завеждане на исковата молба. Следователно както и да се отговори на поставения въпрос за значението на факти, настъпили след завеждане на исковата молба, това няма да се отрази на крайното решение на съда, тъй като развалянето се базира и на факти, настъпили преди подаването й. Освен това по делото няма данни нито за образуван друг спор между същите страни, нито за противоречива съдебна практика по този въпрос. Поради това не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02.05.2011 г. по гр.д.№ 857/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: