О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1468
гр.София, 22.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1412/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. Д. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1393/ 14.03.2011 г. по гр.д.№ 12533/ 2009 г. в частта му, в която е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 507/ 2008 г. и по този начин ползването на семейното жилище (апартамент № **, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]) след прекратяване на брака между касатора и Е. В. П. – М., е предоставено на последната. Въззивното решение се обжалва и в частта, в която е оставено без разглеждане искането на касатора за определяне на размера на наема, който другата страна дължи при условията на чл.57 от СК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване (инкорпорирано в касационната жалба) касаторът повдига три материалноправни въпроса: 1. за приложимият материален закон относно спора за ползване на семейното жилище, когато бракът е прекратен по отменения СК, а спорът за жилището продължава по новия закон; 2. за приложимия закон, когато съпрузите са титуляри на право на ползване върху семейното жилище и от брака няма ненавършили пълнолетие деца; и 3. имуществен ли е спорът за ползване на семейното жилище по смисъла на пар.4 ал.1 и 2 от ПЗР на СК от 2009 г. Според жалбоподателя по тези въпроси няма практика, предвид краткия период на приложение на новия СК от 2009 г., а освен това в ПЗР на СК няма изрична уредба по тях. Така обосновава наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Евентуално излага, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение по гр.д.№ 239/ 2009 г., ІV г.о. На това основание моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответницата по касация Е. В. П. оспорва жалбата. Развива съображения, че същата е недопустима поради просрочие и поради материалния интерес, който е под фиксирания в чл.280 ал.2 от ГПК, касателно искането за определяне на наемна цена. Евентуално излага съображения, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като поставените въпроси не обуславят крайния изход от спора и отговорите им биха били без значение за решението на въззивния съд. Според нея касаторът не е правил валидно искане за възлагане на ползването на семейното жилище, нито за определяне на наем, съответно няма интерес да обжалва решението в тези части. Счита също, че обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на решение на ВКС по гр.д.№ 239/ 2009 г.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Не могат да бъдат споделени доводите на ответната по касация страна, че жалбата е просрочена, тъй като касаторът се е уведомил сам за решението, преди да бъде връчено съобщение и препис от него на пълномощника му. Срокът за касационно обжалване тече от датата на връчване на съобщение на страната (чл.283 от ГПК), а връчването следва да бъде извършено по реда на ГПК. Съгласно чл.39 ал.1 от ГПК, ако страната има съдебен адресат или пълномощник, връчването става чрез него, а не лично чрез страната. Срокът не може да започне да тече преди датата на редовното връчване. В случая жалбата е постъпила в месечен срок от момента, в който пълномощникът е получил съобщението, т.е. не е просрочена. Доводите, че в едната си част (относно оставянето без разглеждане на претенцията за определяне на наем) съдебното решение има характер на определение и срокът за обжалване в тази част е седмичен, също са неоснователни. Съдът не е диференцирал режимът на обжалване на акта си, а е дал общ месечен срок за обжалване на решението. В такъв случай и съгласно чл.62 ал.3 от ГПК срокът се счита спазен, след като жалбата е подадена в определения от съда срок, дори да се приеме, че в една от частите си решението има характер на определение.
Не може да бъде уважен и доводът, че жалбата е недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Спорът за ползване на семейно жилище няма парична оценка по смисъла на чл.68 от ГПК, т.е. същият е неоценяем. Искането за определяне на наем от съпруга, който е отстранен от имота, е обусловено от това, дали семейното жилище ще бъде предоставено на единия съпруг, или на другия, или ползването ще бъде разпределено между тях. След като е налице тази връзка на обусловеност, ограничението на касацията според материалния интерес не важи и по претенцията за определяне на наем, тъй като обуславящият спор за ползването на жилището всякога може да бъде отнесен до Върховния касационен съд. В такъв случай ВКС е компетентен да разгледа и обусловения спор.
Поради това съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивното решение е постановено след като първоинстанционният съдебен акт е счетен, като необжалван, за влязъл в сила в частта относно прекратяването на мрака между Л. М. и Е. П., при действието на СК от 1985 г. (отм.). Прието е, че семейното жилище на страните е процесният имот, който те са прехвърлили на децата си, запазвайки си вещното право на ползване. Апартаментът не може да се ползва като две самостоятелни жилища. Вероятната наемна цена, която може да се получи при възмездното му отдаване под наем, е 514 лв месечно. Тъй като отношенията между съпрузите са нетърпими, е счетено за невъзможно да се уважи искането на касатора за разпределение на ползването, а то е предоставено на ответната страна. За приложим закон е приета разпоредбата на чл.107 от СК от 1985 г. (отм.), тъй като при действието на този закон бракът между страните е бил прекратен, съответно счетено е за недопустимо да се определи наем, който Е. П. да дължи на отстранения от жилището бивш съпруг.
При тези правни изводи на въззивния съд третият поставен от касатора правен въпрос не обуславя въззивното решение. Дали е имуществен спорът за ползване на семейното жилище е без значение за приложимият материален закон. Цитираните разпоредби касаят отношения между съпрузи по заварени бракове. Когато съдът е приел от фактическа страна (а фактическите констатации не са предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК), че бракът между страните е прекратен преди влизане в сила на СК от 2009 г., то не се касае за „заварен брак”. Следователно без значение за въззивното решение е дали спорът за ползването на семейното жилище е спор за „имуществени отношения” между съпрузите. Както и да се отговори на този въпрос, това би било без значение за разрешаването на процесния спор, тъй като няма заварен брак по смисъла на пар.4 ал.1 и 2 от ПЗР на СК от 2009 г.
Другите поставени от касатора материалноправни въпроси обуславят въззивното решение. Съдът е счел за приложим материален закон отменения СК от 1985 г., защото бракът между страните е прекратен при действието му и съответно въз основа на този закон е решил спора относно ползването на семейното жилище. Неоснователни са доводите на ответницата по касация, че уредбата по двата кодекса е идентична и поради това отговорите на поставените въпроси са без значение за изхода на делото. Въззивният съд изрично е отказал да разгледа претенцията за определяне на наем поради това, че е предвидена в новия, но не и в стария (отменения) кодекс, поради това въпросите за приложимия закон обуславят въззивното решение. Съдът обаче намира, че те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото практиката по въпроса е установена, включително с представеното от касатора решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ по гр.д.239/ 2009 г. Когато бракът е прекратен при действието на един материален закон, всички лични и имуществени отношения между съпрузите се уреждат въз основа на този закон. При липса на изрична уредба, придаваща на новите материалноправни разпоредби обратно действие, такова не може да бъде обосновано с обстоятелството, че спорът по администриране на гражданските правоотношения след приключване на бракоразводния процес продължава и след влизане в сила на новия закон. Въпросът с наличието на висящ процес се поставя с оглед процесуалните правоотношения между съда и страните, тъй като новите процесуалноправни разпоредби имат (по правило) незабавно действие и се прилагат и за висящите процесуални правоотношения. За материалноправните разпоредби важи обратното и като е приел същото, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с установената практика, а не в противоречие с нея. Поради това не са налице основания за допускане на обжалването нито по т., нито по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
С оглед изхода от спора на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноските по настоящето производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1393/ 14.03.2011 г. по гр.д.№ 12533/ 2009 г. в частта относно ползването на семейното жилище.
ОСЪЖДА Л. Д. М. да заплати на Е. В. П. сумата 350 лв (триста и петдесет лева) – разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: