О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1493
гр.София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1469/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 889 от 05.07.2011 г. по гр.д.№ 1075/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 14525/ 2010 г., като по този начин по предявените против касатора от П. В. М. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. М., извършено със заповед № 342/ 02.08.2010 г. на управителя на [фирма], П. М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „инженер – енергетик” и дружеството-касатор е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер 6 300,72 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправните въпроси за доказателствената тежест по отношение на въведените от страните твърдения в процеса, за доказателствената сила на частните документи и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните във връзка с тях. Повдига и процесуалноправният въпрос за задължението на съда да изключи от доказателствата от делото документ, който не е представен в оригинал или заверен препис, по който счита, че има противоречива съдебна практика. В противоречие със задължителната съдебна практика според касатора е разрешен материалноправният въпрос за правнорелевантния момент, към който настъпват последиците от уволнителното волеизявление. Поставя се и въпросът за предпоставките, при които работодателят е длъжен да поиска предварително съгласие за уволнение на работник или служител, който е член на синдикално ръководство, който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му .
Ответникът по касация П. М. оспорва жалбата. Според него поставените от касатора въпроси са без значение за делото, а въззивното решение е съобразено с установената практика. Моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
За да го постанови, окръжният съд е приел от фактическа страна, че ищецът и ответникът са били страни по трудово правоотношение, прекратено едностранно от касатора на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ – поради намаляване на обема на работата. Ищецът е бил член на синдикалното ръководство на организация на К. в предприятието на работодателя до 08.06.2010 г., така че се е ползвал със закрила по чл.333 ал.3 от КТ, която не е преодоляна към момента на уволнението. Счел е, че за установяване на това обстоятелство могат да се ползват представените от ищеца частни документи, оригиналите на които не се намират в него, а в трето лице и прилагането им не е било изискано от ответника. Обсъдени са поотделно и в съвкупност писмените доказателства, за да се достигне до фактическите изводи за качеството на ищеца като член на синдикално ръководство в предприятието. Освен че ищецът се е ползвал от закрила при уволнение, съдът е установил по делото, че не е доказано намаляване на обема на работата в предприятието на дружеството – касатор. Приел е, че всъщност има преотстъпване на дейността на друг работодател, а не намаляване на обема на работата, на което основание уволнението също е незаконно.
При тези съображения на окръжния съд за уважаване на предявените искове, не обуславят въззивното решение материалноправните въпроси за правнорелевантния момент, към който настъпват последиците от уволнителното волеизявление и за предпоставките, при които работодателят е длъжен да поиска предварително съгласие за уволнение на работник или служител, който е член на синдикално ръководство. Това е така, доколкото въззивният съд е счел уволнението за незаконно и го е отменил на две основания: непреодоляна предварителна закрила при уволнение и липса на материалноправни предпоставки (намаляване на обема на работата) за уволнителното волеизявление. При положение, че касаторът не е формулирал правен въпрос във връзка с второто изложено от въззивния съд основание, дори първото да не е налице, това би било без значение за крайния изход от спора. Уволнението би било незаконно и ако работникът не се ползва от закрила по чл.333 ал.3 от КТ, щом като е извършено без да е налице твърдяното от касатора намаляване на обема на работата в неговото предприятие. По въпроси, които не предпоставят крайния изход от спора, касационното обжалване не може да бъде допуснато, като е без значение дали те са решени в противоречие със задължителната съдебна практика.
По аналогични съображения не обуславят въззивното решение процесуалноправните въпроси за доказателствената сила на частните документи и за задължението на съда да изключи от доказателствата от делото документ, който не е представен в оригинал или заверен препис. Тези въпроси са поставени единствено във връзка с процеса на събиране и анализ на доказателствата, в резултат на който въззивния съд е достигнал до извод, че ищецът се ползва от предварителна закрила по чл.333 ал.3 от КТ. Както съдът изложи съображения, непреодоляната закрила не е единственото съображение на въззивния съд, поради което спорното уволнение е признато за незаконно. Поради това тези процесуалноправни въпроси биха били относими само ако имаше основания да се допусне обжалването и по въпроси, свързани с намаления обем на работата, каквито касаторът не е повдигнал.
Що се касае до процесуалноправните въпроси за доказателствената тежест по отношение на въведените от страните твърдения и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните във връзка с тях, те не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил установената практика, че доказателствената тежест по отношение на фактите, обуславящи законността на уволнението, е за работодателя. Той се е мотивирал, като е обсъдил доводите на страните и доказателствата по делото относно фактите, които е приел за установени и е направил самостоятелни фактически и правни констатации по предмета на спора. Изложени са мотиви по всички възражения, направени във въззивната жалба. Поради това не са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол и по тези процесуалноправни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 889 от 05.07.2011 г. по гр.д.№ 1075/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: