О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 599/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на А. В. М. срещу определение на Софийски градски съд № 9367/ 20.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 6822/ 2011 г. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение възражението на А. М., подадено на основание чл.423 от ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 30.01.2009 г. по гр.д.№ 45196/ 2008 г. на Софийски районен съд, в полза на [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно разгледал възражението му като такова относно факта на връчване, без да обсъди останалите му доводи. Оспорва обстоятелството, че е отказал да получи съобщение от служител на районния съд. Излага и доводи, че задължението, за което срещу него е издадена заповед за изпълнение е погасено по давност. Счита, че обжалването следва да бъде допуснато за да се отговори на процесуалноправният въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и доказателства по делото. Според него в обжалваното определение на този въпрос е отговорено в противоречие с практиката на ВКС (позовава се на решение на ВКС, ІІІ г.о. № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/ 2010 г.). Моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Ответната страна община – [фирма] – не взема становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Производството пред въззивния съд е образувано по възражение на А. М., че заповедта за изпълнение, издадена срещу него по искане на [фирма] по гр.д.№ 45196/ 2008 г. на СРС, не му е връчена надлежно. Въззивният съд е приел, че съобщение за издадената заповед е връчена лично на длъжника на 31.05.2010 г. при условията на отказ, надлежно удостоверен от призовкаря. Обсъдени са, но са счетени за неоснователни доводите на длъжника, че връчването е извършено нередовно. Изложени са доводи, че призовката е оформена съгласно изискванията на чл.44 от ГПК и че длъжникът не е установил твърденията си за лъжливо документиране, включително в хода на образуваната по негово искане прокурорска проверка. П. е отказала да образува наказателно производство и няма ангажирани доказателства, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането в законния срок.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос не обуславя обжалваното определение. Въззивният съд не е приел, че се счита свободен от задължението да обсъди всички направени от касатора доводи и ангажираните от него доказателства и поради това актът му не е в противоречие с разрешението, дадено в приложеното от частния жалбоподател решение на ВКС, ІІІ г.о. № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/ 2010 г. Въззивното решение е съобразено с установената практика, според която извършено при връчване на съдебни книжа престъпление може да бъде основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, само когато е престъплението е установено по надлежния ред. Поради това не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на определение на Софийски градски съд № 9367/ 20.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 6822/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: