О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1506
гр. София, 29.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1437 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 13.07.2011 г. по гр. д. № 419/2011 г. на Варненския окръжен съд е отменено решението от 27.12.2010 г. по гр. д. № 8237/2010г. на Варненския районен съд в частта, с която е осъдена [община] да заплати на основание чл. 50 от ЗЗД на В. Й. Б. от [населено място] сумата от 5 000 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане на 12.05.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от горната дата до окончателното й изплащане и вместо него е постановено друго такова, с което предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане на 12.05.2010 г., в размер на 5 000 лв., е отхвърлен. В останалата му част – т.е. в отхвърлителната част на иска за разликата над 5 000 лв. до претендираните 10 000 лв. първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е отменил последното решение и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски, в размер на 202 лв. и е определил такива от 870 лв., като е осъдил ищеца да ги заплати на ответната община.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ангажиране отговорността на ответника за вреди от непозволено увреждане изисква установяване на причинена конкретна вреда, локализирана по място и време, и резултат на конкретен деликт. Затова доколкото не е проведено доказване на конкретния начин (механизъм) на настъпване на вредата и на посоченото място, съобразно изложеното от фактическите твърдения на ищеца (в исковата молба и уточняващата такава) – т. е. на обстоятелствата, на които се основава претенцията му, тя се явявала неоснователна. Още повече, така съдът се поставял в невъзможност да прецени приложимостта да даден нормативен акт с оглед извода за спазване или не на задълженията и изискванията за безопасност на обществената сграда (сградата на общината) и съоръженията, която я обслужват.
Против решението на Варненския окръжен съд е постъпила касационна жалба от В. Й. Б. от [населено място].
Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, обусловил атакуваното решение, за предпоставките на претенция за обезвреда на неимуществени вреди от непозволено увреждане, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Основанието се обосновава с приложено решение от 23.02.2011 г. по гр. д. № 1520 от 2010 г. на Пернишки районен съд (без отбелязване за влизането му в сила). Повдига се и въпроса за приложението на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е от значение за правилното приложение на закона и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд – основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по жалба – [община], чрез своя процесуален представител счита, че отсъстват релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 13.07.2011 г. по гр. д. № 419/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Първият от повдигнатите в изложението към касационната жалба правни въпроси макар да е обусловил решението по делото, е разрешен в съгласие с трайно установената съдебна практика по приложението на фактическите състави на непозволеното увреждане, като източник на облигационни правоотношения.
По отношение на втория от изведените въпроси следва да се посочи, че решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора са се формирали при разрешението на други въпроси. Изискването за обезпечаване на достъпна обществена среда при изграждане на строежите несъмнено има своето превантивно значение към настъпване на деликти, но в случая не е относимо към спорните по делото въпроси.
Ето защо, отсъства основание за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 от ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2011 г. по гр. д. № 419/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.