О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1525
София 06.12.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 556/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Г., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат К. М., срещу решение №176 от 15.12.2010 г. по гр. дело №456/2010 г. на Варненския апелативен съд в частите, с които е отменено решение №379 от 25.03.2010 г. по гр. дело №612/2007 г. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени до пълните предявени размери исковете с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.31, ал.2 ЗС, предявени от жалбоподателката срещу В. Д. Г.. Въззивният съд е приел, че исковете са основателни за определени части от процесните периоди, за които е доказано, че ответникът е ползвал лично целия съсобствен имот и е получавал сам целия заплащан наем за ползването му. В една част претенциите са погасени по давност, тъй като предявяването на частичен иск не прекъсва давността за цялото вземане.
Ответникът по касационната жалба В. Д. Г., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това кое обстоятелство е релевантно за уважаване на иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС дали това, че един от съсобствениците ползва вещта или обстоятелството, че пречи на другия съсобственик да ползва своята част, както и дали предявяването на частичен иск прекъсва давността за цялото вземане или само по отношение на претендираната част. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №176 от 15.12.2010 год. по гр. дело №456/2010 г. на Варненския апелативен съд Повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото, но те не се решават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава /Решение №378 от 28.07.2010 г. по гр. дело №148/2009 г., ІV г.о., ВКС и решение №610 от 09.12.2008 г. по т. дело №391/2008 г. I т.о., ВКС/. Тя е съобразена от въззивния съд. Според нея съсобственикът има право да ползва съсобствената вещ изцяло, а не само своята част от нея. В случаите когато съсобственикът е придобил нещо от ползването на общата вещ, той дължи съответната част от него на останалите съсобственици без покана. Когато съсобственикът ползва общата вещ лично, без участието на останалите съсобственици, то след писмена покана им дължи обезщетение за ползите, от които те са лишени. При предявен частичен иск предмет на делото е само част от спорното право. Поради това, предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №176 от 15.12.2010 г. по гр. дело №456/2010 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.