О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1539
София 07.12.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 539/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Б., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Л., срещу въззивно решение №7 от 10.01.2011 г. по гр. дело №771/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение №798 от 27.07.2010 г. по гр. дело №375/2008 г. на Районен съд – Козлодуй. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. М. К., М. Х. К. и М. на земеделието и храните иск за прогласяване нищожност на договор №3 от 24.03.2003 г. за покупко-продажба на прилежащи земи по реда на чл.45а ППЗСПЗЗ поради противоречие на закона. Въззивният съд е приел, че процесният договор не противоречи на разпоредбата на чл.45а ППЗСПЗЗ, защото ищецът не е бил собственик на сградата поради придобиването и като строителен материал.
Ответниците по касационната жалба Н. М. К., М. Х. К., двамата от [населено място] и М. на земеделието и храните, [населено място], оспорват жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно това дали процесният договор противоречи на разпоредбата на чл.45а ППЗСПЗЗ. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представено е решение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №7 от 10.01.2011 г. по гр. дело №771/2010 г. на Врачанския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установената съдебна практика /включително и решението на ВКС, представено от самия касатор/, която е съобразена от въззивния съд. Според нея по реда на чл.45а ППЗСПЗЗ застроените и прилежащите земи по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ се продават на собствениците на сградата по тяхно искане без провеждане на търг. Правоимащите лица не могат да придобият повече права върху земята от придобитата идеална част от сградата. Идеалната част от правото на собственост върху земята трябва да съответства на придобитата идеална част от сградата. Придобитото в повече от полагаемото се право върху земята е в противоречие с предписаното от посочената императивна разпоредба и договорът в тази част е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. В разглеждания случай обаче процесният договор не е нищожен на това основание, защото касаторът е придобил ? идеална част от сградата – трафопост като строителен материал. Според изричната разпоредба на чл.45а, ал.1, изр.2 ППЗСПЗЗ купувач на застроените и прилежащите земи по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ не може да бъде лице, което е придобило сградата като строителен материал.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7 от 10.01.2011 г. по гр. дело №771/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.