О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1544
гр.София, 08.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1308/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. Г. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 376 от 07.07.2011 г. по гр.д.№ 620/ 2011 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 9478/ 2010 г. По този начин жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ сумата 7 327,84 лв обезщетение за липси със законната лихва и разноските по делото, като за разликата до 8 857,24 лв искът е отхвърлен.
Решението е обжалвано само в осъдителната по отношение на ответника К. част. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправният въпрос възможно ли е работник да придобие качеството отчетник без това да е отразено в трудовия му договор, в длъжностна характеристика или друг писмен акт за определяне на трудовите функции и процесуалноправният въпрос кой носи доказателствена тежест да установи, че работникът има отчетнически функции и че при изпълнението им са настъпили липси. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 563/ 2009 г. и по гр.д.№ 540/ 2009 г. Поради това моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Материалноправният въпрос обуславя въззивното решение, защото окръжният съд е уважил иска по съображения, че заемайки длъжността „помощник – управител” касаторът е имал задължението да събира и разходва пари на дружеството, макар за длъжността да няма изготвена характеристика, нито има друг вътрешен акт на работодателя да регламентира функциите му. Въззивният съд обаче не е направил изводите си в противоречие с цитираното от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. № 426/ 06.08.2010 г. по гр.д.№ 563/ 2009 г. В последното е изведено, че ако в длъжностната характеристика на работника не са включени специфични отчетнически функции, той не може да бъде държан отговорен за липси по чл.207 ал.1 т.2 от КТ. Това е така, когато за съответната длъжност има изготвена длъжностна характеристика и от нея е видно, че работодателят не е възложил на съответния работник отговорности във връзка с боравенето на материални ценности. Изводът не е в колизия с приетото от въззивния съд, че когато няма длъжностна характеристика, фактът дали на работника са възложени отчетнически функции може да се установява с други доказателства. Съображенията в обжалваното решение съответстват на установената практика (срв. решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 586/ 20111 г.), а не и противоречат. Поради което по материалноправния въпрос не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Те не са налице и по процесуалноправния въпрос. Доказателствената тежест в производството по искове за обезщетяване на вреди от липси, касателно възлагането на задължения за боравене с пари и ценности, е за работодателя. Доказателствената тежест, че щетата не е причинена от ответника или че не е причинена виновно, е за отчетника (решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 758/ 2009 г. и по гр.д.№ 890 2010 г.). Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тази практика, а не в разрез с нея. Приложеното от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 540/ 2009 г. е в същия смисъл, а не (както твърди касатора) в противоположния. Поради това и по процесуалноправния въпрос, макар да обуславя въззивното решение, не са налице предпоставките за допускане на това решение до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 376 от 07.07.2011 г. по гр.д.№ 620/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: